2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1028
гр. С. ,17.11.2010г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 398 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма][населено място] е обжалвал въззивното решение на Варненския апелативен съд № 117 от 16.10.2009г. по гр.д.№ 282/2009г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал. 1 и 2 ГПК и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма][населено място] е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
В. апелативен съд е оставил в сила решението на Шуменския окръжен съд от 31.07.2007г. по т.д.№ 187/2007г. , с което [фирма][населено място] е осъден да заплати на [фирма][населено място] сумата 63 850лв. на основание чл.74 ал.2 ЗС, ведно със законната лихва от предявяването на иска, мораторна лихва за периода от 11.01.2007г. до 20.02.2007г. и разноските по делото.
Въззивният съд е приел, че ищецът като владелец на имота е извършил цялостно преустройство със съгласието на собственика с цел обособяването на самостоятелен обект от него във връзка с водени преговори за продажба на тази част на [фирма][населено място], поради което на основание чл.74 ал.2 ГПК ответникът дължи увеличената стойност на имота, определена с помощта на вещо лице в размер на 63 850лв.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК като посочва, че в противоречие с практиката на ВКС съдът се е произнесъл по въпроса дали ищецът по делото [фирма][населено място] е имал качеството на владелец по отношение на процесния недвижим имот и дали може да се ползва с правата по чл. 74 във връзка с чл.72 ЗС. Към жалбата са приложени множество решения на ВКС, в които е разгледан въпроса за предпоставките на чл.68 ал.1 и 2 ЗС и за размера на дължимите подобрения извършени от държател и владелец на имота.
Върховният касационен съд намира, че поставеният въпрос е твърде общ, не е свързан с конкретния правен спор и не е основан на установените по делото факти. По всеки правен спор, по който се претендира присъждане стойността на подобрения направени върху чужд имот съдът има задължение да се произнесе дали подобрителят е държател или владелец, който е относим към размера на дължимата сума, тъй като само на владелеца може да се присъди увеличената стойност на имота. В кое от двете качества ответникът е извършил подобренията се преценява от съда въз основа на конкретно установените по делото факти разкриващи субективното отношение на извършилия подобренията към имота. По настоящото дело съдът е спазил дадените в ППВС 6/1974г. разяснения и анализирайки цялостните взаимоотношения между страните, по повод на които е извършено преустройството на сградата е приел, че презумпцията на чл.69 ЗС не е оборена. При липса на изложени съображения във връзка с обстоятелствата по делото и подвеждането на фактите под нормата на чл.68 ЗС, даваща легално определение на владението и държането не може да се констатира противоречие между изводите на съда и даденото задължително тълкуване в ППВС 6/1974г. на разпоредбите на 68 и сл. ЗС, а наличието на задължителна съдебна практика изключва основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК дори и да има различно тълкуване на закона от отделни състави на ВКС. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 117 от 16.10.2009г. по гр.д.№ 282/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: