О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
Гр.С., 18.09.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми септември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5168 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.399/7.01.2014г. по г.д.№.16525/13г. на Софийски градски съд, ГО, частната жалба на К. М. Д. и Д. К. Д. срещу определение на СРС, І ГО, 34с., по г.д.№.561/ 13г. – с което съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения с отговора на исковата молба насрещен иск, е оставена без разглеждане.
Постъпила е частна жалба от К. М. Д. и Д. К. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е постановил отделяне на насрещната искова молба в отделно производство предвид чл.2 и чл.7 ГПК, респективно не я е изпратил служебно на председателя на съда за образуване на ново дело. Поради това преценката му да я върне съставлява преграждащо производството действие, което подлежи на инстанционен контрол
Ответната страна [фирма] не взема становище по жалбата.
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
В случая се иска отмяна на определение, с което първоинстанционния съд не е приел за съвместно разглеждане предявената насрещна искова претенция. Действително, той не е постановил отделяне на същата в самостоятелно производство – каквото е изискването на чл.211 ал.2 ГПК. От друга страна, обаче, това би могло да бъде разпоредено във всеки един последващ момент, като се касае за неточно изпълнение на цитираната разпоредба. Същевременно, липсва приемане на насрещната претенция, оставянето й без движение с указания и връщането й поради неотстраняване на нередовността или връщане и прекратяване на производството по нея като недопустимо – в които случаи би било налице определение, което подлежи на обжалване съгласно чл.274 ал.1 т.2 вр. с чл.129 или чл.130 ГПК. Следва да бъдат разграничени хипотезите на оставяне без уважение на искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск, от една страна, и връщане на насрещната искова молба /в този смисъл и т.7 в от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ – които имат различни предпоставки и се свързват с различни изрични диспозитиви и последици. Предвид изложеното и доколкото е постановено само определение за неприемане за съвместно разглеждане /без да е налице диспозитив за връщане на насрещната искова молба или прекратяване на производството по нея като недопустимо/, същото не подлежи на инстанционен контрол. Подадената срещу него частна жалба е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане. Като се има предвид, обаче, че към настоящия момент не е постановено отделянето на насрещния иск в отделно производство, първоинстанционният съд следва да извърши необходимите процесуални действия в тази връзка, предвид изричната разпоредба на чл.211 ал.2 ГПК.
С оглед на горното, настоящата частна жалба е неоснователна и обжалваното определение трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.399/7.01.2014г. по г.д.№.16525/13 на Софийски градски съд, ГО.
ВРЪЩА делото на СРС за изпълнение на процедурата по чл.211 ал.2 ГПК по отделяне на насрещния иск в самостоятелно производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: