О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
Гр.София, 18.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.5253 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение на Бургаски апелативен съд №.223/7.07.15 по г.д.№.9/15г. молбата на [фирма] по чл.248 ал.1 ГПК за изменение и допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските е оставена без уважение.
Постъпила е частна жалба от [фирма], в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е отказал да присъди разноски, които са били своевременно заявени в последното съдебно заседание, но документът, удостоверяващ плащането им, е бил представен по-късно /с писмената защита/.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд е отказал присъждане на разноски за адвокатски хонорар предвид несвоевременното представяне на доказателства за извършването им. Посочил е, че представянето на банков документ, удостоверяващ извършването по банков път на превод за адвокатско възнаграждение, едва с писмената защита, е несвоевременно – тъй като искания за присъждане на разноски и представяне на доказателства за извършването им следва да се ценят само ако са направени и представени до приключване на устните състезания. Позовал се е на постановките на т.11 от ТР 6/13 на ОСГТК на ВКС.
Така постановеният акт е правилен и законосъобразен.
Писмената защита не може да бъде квалифицирана като продължение на устните състезания. Представянето й – така, както е установено с чл.149 ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително – като възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище /в този смисъл т.11 от ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС/. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени валидно както искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер, така и доказателства, удостоверяващи действителното извършване на тези разноски – по които насрещната страна не би могла да вземе становище /това становище се различава от становището, респективно възражението й за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение/. Страната, която претендира присъждането им, е следвало да организира по такъв начин защитата си, че да бъде възможно представяне на доказателства за евентуално направени разноски, в това число по банков път, в рамките на преклузивния срок за това – до приключване на устните прения. В случая договарянето на адвокатското възнаграждение е било извършено на 17.02.15г., нареждането на банковия превод на същото – на 27.02.15г. /последния работен ден преди този на насроченото за 4.03.15 от 9.00ч. съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания/, като би могло да се предвиди, че, предвид следващите почивни дни, заверяване на сметката на получателя би могло да настъпи и на 4.03.15г. – работния ден след празничните. Същевременно, хипотезата на непредставяне на надлежни доказателства /по смисъла на т.1 от ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС/ за плащане на договорен /две седмици преди последното съдебно заседание/ адвокатски хонорар до приключване на устните прения, респективно представянето им след това, не би могла да се приравни на такава на изпълнение на задължение за довнасяне на депозит за приета в последното заседание експертиза – възникнало по разпореждане на съда, произнесено именно в последното съдебно заседание преди даване ход на устните състезания.
Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Бургаски апелативен съд №.223/7.07.15, постановено по г.д.№.9/15г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: