О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
Гр.С., 20.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4561 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ц. П. срещу решение от 10.04.2014г по г.д.№386/14 на Варненски Окръжен съд
Ответната страна С. Т. Б. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Варненски окръжен съд е потвърдил решение №.613/21.12.13г. по г.д.№.6303/13г. на Варненски районен съд – с което е отхвърлен предявения от П. П. иск с правно основание чл.415 ГПК за признаване за установено, че ответницата му дължи 6100лв. непогасена главница по договор за правна помощ и съдействие от 9.06.10г., 1734,87лв. лихви за периода 10.06.2010г.-12.03.2013г., законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -12.03.13г., и 600лв. разноски, пресъдени с издадената заповед за изпълнение по ч.г.д.№.4663/13 на Варненски районен съд. В. съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, доколкото ищецът, като не е представил оригинала на приложения в копие договор с уговорка дължимата сума да бъде платена по банков път – предвид оспорването му и изричното искане на ответницата, не е доказал претенцията си по основание; същевременно, ответната страна е представила екземпляр от договор със същия номер и дата и за същата работа и договорено възнаграждение, в който, обаче, е посочено, че то е платено изцяло при подписването му. Посочил е и, че твърденията, че съставянето на представения от ответника договор е било наложено от съществуващата забрана да се получават в брой суми над 5000лв., е неоснователно – доколкото промяна на съдържанието на договори може да се извърши с анекс или подписване на нов договор, но от тях тях трябва да е ясна волята на страните – докато в случая са налице два договора с един и същ номер, от една и съща дата за едни и същи права и задължения на страните, но със съществени различия относно начина на плащане – поради което е недоказано, че се дължи претендираната главница от 6100лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „че във всеки договор следва да бъде указан вида на плащането и когато това е сторено, договорът може да бъде използван за доказателство за извършено плащане, независимо от наличието на специален нормативен акт, който задължително урежда редът и начина на плащането на парични средства в размер над 5000лв. и който начин на плащане е задължителен за страните”. Сочи се, че това произнасяне е в противоречие с ТР 6/13г. от 5.11.2013г. на ОСГТК на ВКС – в т.1 на което е предвидено, че във всеки договор за правна помощ трябва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път; тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Позоваването на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК е бланкетно, без конкретизация и приложена практика.
Настоящият състав намира, че общото основанието на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Поставеният от касатора въпрос на практика касае възможността съдът да приеме за доказано плащане на сума в брой при наличие на разписка в този смисъл в хипотеза, когато, с оглед размера на сумата, плащането е следвало да се извърши по банков път. В. съд не се е произнасял по подобен въпрос – не е излагал мотиви относно това дали е допустимо доказване на плащане на сума над 5000лв. в брой с писмен договор при наличие на изискване за плащане на същата по банков път. В преценката си относно основателността на иска съдът е приел, че ищецът не е доказал иска си по основание, тъй като не е представил оригинала на договора, от който черпи права, и който ответната страна оспорва; от друга страна, не е и доказал да се е наложило подписване на втори договор /представеният от ответницата договор да съставлява първоначален договор, който впоследствие страните да са изменили./. При тези обстоятелства и доколкото решаващите мотиви не са свързани с поставения от касатора въпрос, той е неотносим. Не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъдат обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.04.2014г по г.д.№386/14 на Варненски Окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: