2
определение по ч.гр.д.№ 452 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр.София, 19.11. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. ч.гр.д.№ 452 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. Н. П. срещу определение № 2638 от 25.08.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№ 1515 от 2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено определение № 2648 от 18.02.2010 г. по гр.д.№ 8111 от 2008 г. на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. П. с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса по делото.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Жалбоподателката счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса за еднаквото правоприлагане към всяка от страните по делото.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на Варненския окръжен съд на 07.09.2010 г., а частната жалба е подадена на 10.09.2010 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В конкретния случай касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска, тъй като не е налице посоченото от жалбоподателката основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма.
В случая, посоченият в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос /дали съдът следва да прилага правото по един и същ начин спрямо всички страни по делото/ е по съществото си процесуалноправен и е свързан с приложението на един от принципите на гражданския процес, залегнал в нормата на чл.9 от ГПК- за равенството на страните в процеса и задължението на съда да прилага закона еднакво спрямо всички. По приложението на тази правна норма и този правен принцип има многобройна съдебна практика на ВКС, от приемането на тази норма не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяна на създадената вече съдебна практика, поради което и не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, така както това основание е разяснено в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2010 г. на ОСТГК на ВКС.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че в конкретния случай съдът е приложил закона еднакво спрямо страните по делото: освободил е ищците Н. Ч. и Вида В. от държавна такса, след като е взел предвид представените от тях декларация за имуществено и семейно състояние от 15.12.2008 г., дадена под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК, и доказателства за доходите на всеки от членовете на семейството им, а е отказал да освободи ответницата М. П., която не е представила нито такава декларация, нито доказателства затова какви имоти притежава и какви са доходите на членовете на нейното семейство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частна жалба вх.№ 33955 от 10.09.2010 г., подадена от М. Н. П. срещу определение № 2638 от 25.08.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№ 1515 от 2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено определение № 2648 от 18.02.2010 г. по гр.д.№ 8111 от 2008 г. на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. П. с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.