1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
ГР. С., 26.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.06.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
М. И.
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №352/11 г. ,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от А. Ц. срещу въззивното определение на Градски съд С. /ГС/ по ч.гр.д. №13925/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане за обезсилване на издадената заповед и изп. лист по чл.417 и 418 от ГПК и прекратяване на производството по делото, образувано по заявление на касатора.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – сочи, че за точното прилагане на закона е необходимо да се даде ясен и еднозначен отговор на въпроса: допустимо ли е директното прилагане на разпоредбата на чл.414 от ГПК, когато производството е по чл.417 от ГПК. Касаторът счита, че това не е допустимо при издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Длъжникът разполага с възможността да обжалва разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на изпълнителен лист по чл.419 от ГПК, като основе жалбата си само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК и да иска с възражение спиране на незабавното изпълнение, в случая срещу надлежно обезпечение – чл.420 от ГПК; при допуснато спиране за заявителя се поражда интерес от водене на иска по чл.415, ал.1 от ГПК.. Бланковото възражение на длъжника не е достатъчно, за да бъде задължен заявителя да предяви иск за установяване на вземането си и съответно – за прилагане на последиците по чл.415, ал.2 от ГПК, при непредявяване на иска.
В случая по реда на чл.418 от ГПК е разпоредено длъжниците Г. и В. Райкови да предадат на касатора владението на недвижим имот, въз основа на нотариален акт, съдържащ задължение за предаване на вещта – чл.417, т.3 от ГПК. Касаторът е въведен в имота.
Длъжникът Г. Р. в срока по чл.414 от ГПК е подала писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение; обосноваване на възражението няма и не се изисква – чл.414, ал.1 от ГПК.
РС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. След изтичане на срока и с оглед данните, че искът не е заведен от заявителя с твърдения, че липсва правен интерес от това, заповедта за незабавно изпълнение е обезсилена и производството по делото – прекратено.
Особеното при издадена заповед за изпълнение, поискано незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист по чл.417 и 418 от ГПК, за разлика от производството по чл.410-416 от ГПК е, че заявителят разполага с изпълнителния лист и може да проведе принудително изпълнение за вземането си. Длъжникът може да се брани с частна жалба по чл.419 от ГПК и възражение, което се подава заедно / в един срок/ с нея; нито частната жалба, нито възражението обаче спират принудителното изпълнение в случаите на чл.417, т.1-8 от ГПК. Спиране може да бъде постановено срещу представено от възразилия длъжник надлежно обезпечение – чл.420, ал.1 от ГПК или ако не е възразил – по изрично негово искане за това, подкрепено с убедителни писмени доказателства –ал.2. Възражението срещу заповедта, макар както и предявеният иск по чл.422 от ГПК, да не спира автоматично изпълнението, има и в случаите на чл.417 и 418 от ГПК действието, посочено в чл.415 от ГПК –заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Разпоредбите на чл.422, ал.1 /препращаща към срока по чл.415, ал.1/ и ал. 2 от ГПК не биха имали място и смисъл, ако искът на заявителя е допустим само при спряно изпълнение. Когато не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист по чл.418 от ГПК , според изрично посоченото в чл.415, ал.2 от ГПК.
Законът не е непълен или неясен, има и практика на ВКС във връзка с поставения въпрос – опр. №236/10 г. на ВКС, трето г.о., №684/10 на ІV-то г.о., опр. №282/09 г. на ТК, второ т.о. на ВКС, опр. №909/10 г. на ІІ-ро т.о.,№ 950/10 г. на І-во т.о. на ВКС и др. Затова не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №13925/10 г. от 8.02.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: