2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр.София, 09.12.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
Жива Декова
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 40 по описа за 2013 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. С. срещу решение № 181 от 11.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1927 по описа за 2013 г. на ІV ГО на ВКС, с което решението от 4.12.2013 г. на Дисциплинарната комисия при Нотариалната камара на Република България, постановено по дисциплинарно дело № 12/12 г. за налагане на жалбоподателя на основание чл.75, ал.1, т.2 от ЗННД глоба в размер на 1 000 лв. е заменено с налагане на дисциплинарно наказание „ порицание”.
Касаторът М. Д. С. твърди, че решението на Върховния касационен съд е нищожно, неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Счита, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали дисциплинарното производство срещу нотариус може да се образува по решение на Съвета на нотариусите, или С. може само да уведоми Министъра на правосъдието, който единствен разполага с правомощието да образува такова производство. Касаторът излага и съображения по същество, като оспорва обективността на проверката и извършването на нарушенията, заради които е наказан. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на тричленния състав на ВКС и да го обяви за нищожно или да го отмени.
Министърът на правосъдието счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Върховния касационен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Нотариалната камара на Република България не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт пред петчленен състав на ВКС съгласно чл.80, ал.3, изречение второ от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване петчленният състав на Върховния касационен съд намира следното:
Обжалваното решение е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда от надлежен състав в писмена форма и е разбираемо, поради което е действително, а не нищожно, както твърди касаторът. Ето защо решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване поради съществуваща вероятност да е нищожно.
Т. състав на ВКС се е произнесъл по решение на дисциплинарната комисия на Нотариалната камара за налагане на дисциплинарно наказание по дисциплинарно производство, което е било образувано срещу касатора по решение на Съвета на нотариусите. В жалбата си срещу решението на дисциплинарната комисия касаторът е застъпил становището, че С. на нотариусите няма правомощието самостоятелно да образува дисциплинарно производство, а може само да сезира Министъра на правосъдието. Следователно поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на делото, но отговорът на този въпрос е ясен и произтича от разпоредбите на чл.65, ал.1, т. 8 и чл.77, ал.1 на ЗННД. Тези норми предвиждат, че С. на нотариусите притежава компетентност самостоятелно да образува дисциплинарно производство срещу нотариусите. Исторически тази форма на контрол предхожда контрола на Министъра на правосъдието, който е въведен допълнително с чл.80б/нов-ДВ, бр.18 от 2003 г./. Следователно в обжалваното решение съдът точно е приложил закона, приемайки, че С. на нотариусите може да вземе самостоятелно решение за образуване на дисциплинарно производство срещу касатора. Тъй като приложимите в случая правни норми са пълни и ясни, те не могат да породят противоречива съдебна практика, поради което не се нуждаят от тълкуване. Затова по повдигнатия от касатора въпрос не е налице първата хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на ВКС.
В изложението към касационната жалба касаторът е изложил оплаквания за необоснованост на изводите в обжалваното решение относно накърняване правото му на защита, констатациите на проверката и извършването на нарушенията, заради които е наказан. Съдът може да обсъди тези оплаквания едва при проверката на правилността на обжалваното решение, която се извършва, ако касационно обжалване бъде допуснато. Следователно тези оплаквания не представляват правни въпроси, по които касационното обжалване може да бъде допуснато.
По изложените съображения петчленният състав на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 11.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1927 по описа за 2013 г. на ІV ГО на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.