О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
С. …………………………………
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 528 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община],представлявана от кмета Натов против въззивно решение № 1646 от 14.12.2009г.по в.гр.д.№ 1863 по описа за 2009г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 2493 от 22.07.2009г. по гр.д. № 10423/07г.на Варненски районен съд,26 състав в частта относно предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и вместо това е постановено друго,с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Слави Т. К.,извършено със заповед № 154 от 22.01.2007г.на кмета на [община],възстановен е същия на заеманата преди уволнението длъжност”заместник кмет”, оставено е в сила решението на районния съд в частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ,във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 3 981.60лв.,представляващи обезщетение за времето,през което е останал без работа,вследствие на уволнението.
Като основание за допустимост на подадената жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения -във връзка с упражняване правото на подбор, в хипотезата на уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ- въпрос за това- може ли съдът да упражнява контрол върху преценката на работодателя – кой от работниците или служителите изпълнява по-добре своите трудови задължения. /В жалбата е посочено като основание чл.280 ал.1 т.1,но с оглед приетото в т.3 от ТР №1/2009г.на ОСГТК на ВКС-коректното основание следва да е това по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззвиният съд е приел,че в случая не е извършен законосъобразен подбор,съобразно критериите по чл.329 ал.1 от КТ,тъй като: „работодателят не е доказал извършване на цялостна преценка на квалификацията и нивото на работа на всеки от заместник кметовете, обоснована с конкретни данни за професионалните качества и резултатите от изпълнението на възложената им работа”.
Тезата на касатора е,че правото на преценка кой от работниците и служителите работи по –добре принадлежи на работодателя,който има непосредствени наблюдения върху нивото и качеството на изпълняваната работа и тази негова преценка не подлежи на контрол от страна на съда.
При така изложените факти,настоящия съдебен състав намира,че поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора,тъй като не е свързан с решаващите мотиви на съда.Неоснователна е и тезата,че същият е решаван противоречиво от съдилищата.Съображения за това са следните:
В практиката и теорията няма спор/а това е видно и от приложените решения/, че когато съкращаването в щата засяга една от няколко еднородни трудови длъжности/както е в случая/-работодателят е длъжен да извърши подбор. Тъй като това е задължение,а не право на работодателя,то подлежи на съдебен контрол.Критериите за подбор/по-висока квалификация и по-добра работа/ са установени в закона,имат обективни признаци и тяхното спазване е част от процедурата по уволнение,която–при възникване на спор- подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай –отрицателният отговор на поставения в изложението въпрос/за възможността на съда да упражнява контрол върху преценката на работодателя – кой от работниците или служителите изпълнява по-добре своите трудови задължения/-не води до отпадане на задължението на работодателя да докаже с всички допустими доказателствени средства по ГПК- законосъобразността на извършения от него подбор съобразно критериите по чл.329 от КТ. Както е прието в решение № 133 от 31.05.2010г.по гр.д.№ 74/09г.на ВКС,което поради постановяването му по реда на чл.290 от ГПК/съгласно т.2 от ТР №1/09г.на ОСГТК на ВКС/ има задължителен характер- протоколът,съставен от комисия за документиране на извършения подбор има характер на частен свидетелстващ документ и описаните в него констатации,за да се вземат пред вид от решаващия съд следва да се докажат с допустимите процесуално правни действия,като не може с последните да се извършва попълване на критериите и начина на извършване на подбора. В случая –решаващите изводи на съда са свързани с липса на ангажирани от работодателя доказателства,че извършеният от него подбор е съобразно критериите по чл.329 от КТ и не са обусловени от поставения въпрос/т.е. той не е от значение за изхода на спора,тъй като решаването му не би се отразило на изхода на делото/.На това основание, пред вид приетото в мотивите към т.1 от ТР №1/09г.на ОСГТК на ВКС- че посоченият от касатора въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1646 от 14.12.2009г.по в.гр.д.№ 1863 по описа за 2009г.на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.