О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
С. …………………………………
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1076 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Министерство на отбраната[населено място],представлявано от министъра А., чрез процесуалния представител-юрисконсулт К. против въззивно решение № 443 от 26.04.2010г.по в.гр.д.№ 1187 по описа за 2009г. на П. апелативен съд, с което е частично отменено решение № 1621 от 19.10.2009г. по гр.д. № 610/08г.на П. окръжен съд,ХХІІ гр.състав в отхвърлителната му част и вместо това е постановено друго,с което е осъдено Министерството на отбраната да заплати на Н. А. Р. още и сумата от 522.98лв.,представляваща компенсация за положен извънреден труд за периода 1.01.2005г.-31.12.2007г.,ведно със законната лихва върху нея,считано от 28.02.2008г., оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата част и са присъдени направените разноски по съразмерност.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат всички точки на нормата на чл.280 ал.1 /т.1, 2 и 3/ от ГПК по поставения въпрос за доказателствените средства,с които е допустимо да се установява размера на дължимото възнаграждение за извънреден труд на кадрови военнослужещ и в частност дали това може да стане с гласни доказателствени средства. Позовава се на общо четиринадесет казуални решения на различни по вид и ранг съдилища/ВКС,ВАС,ВтАС,ПОС и П./.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззвиният съд –въз основа на възприети от него свидетелски показания е приел,че през процесния период ищецът е полагал извън даваните от нето 24 часови дежурства, допълнително труд още 2 часа,през които е бил провеждан инструктаж, развод,приемане и предаване на постовете,а в дните между дежурствата е бил викан средно по три пъти месечно по четири часа- за извършване на комунални дейности.Безспорно е,че за така установения като положен труд не са издавани писмени заповеди и не е водена нормативно установената документация от страна на работодателя.
С оглед така описаните мотиви на въззивния акт – поставения от касатора въпрос- за допустимите доказателствени средства,с които може да се установява положения труд- е от значение за изхода на спора,защото е свързан с решаващите мотиви на съда и с формираните от него изводи по същество.За същия обаче не е налице нито едно от посочените основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на процесната касационна жалба до разглеждане, тъй като този въпрос вече е разрешен с постановени от ВКС задължителни за съдилищата решения по реда на чл.290 от ГПК и даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с тях.
Със свои постановени решения по гр.д.№ 285/09г., гр.д.№ 706/09г., по гр.д.№ 342/09г.,по гр.д.№ 249/09г.,по гр.д.№ 699/09г.,по гр.д.№ 887/09г. ВКС е уеднаквил практиката като е приел,че часовете до максимално определеното като допустимо служебно време,което не е била разрешено и отчетено като извънреден труд,представляват увеличено служебно време и за него се дължи компенсация чрез намалено работно време. В случаите, като настоящия,когато до прекратяване на трудовото правоотношение-положеният от военнослужещия при увеличено работно време труд не е компенсиран- същият следва да бъде заплатен като извънреден,по аналогия от чл.136а ал.5 от КТ,във вр.с чл.46 ал.2 от ЗНА.Удълженото служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./,поради което при спор не следва да се възлага установяването му чрез нарочна заповед,разрешение от висшестоящия командир и вписване в отчетната книга за извънреден труд. Ответникът по този иск следва да докаже,че положеният при увеличено работно време труд е компенсиран,като в противен случай дължи заплащането му като извънреден труд.Полагането на извънреден труд при носенето на дежурства- като фактически въпрос – подлежи на установяване с всички доказателствени средства.При липса на редовно водена нормативно установената документация от страна на работодателя – е допустимо със свидетели да се установява продължителността на дежурствата и създадена в поделението практика за викане на охранителите /какъвто е ищеца/за извършване на дейност извън нормалната продължителност на работния ден.
В случая-въззивният съд е постановил акта си съобразно така дадените указания,като е преценил основателността на исковата претенция съобразно ангажираните доказателства,събрани при разпределение на доказателствената тежест за обстоятелствата от значение за спора.Върху ищеца е доказателствената тежест да установи-даването на дежурства над законоустановената продължителност на служебното време,времетраенето им и дължимото за това възнаграждение,а върху ответника е доказателствената тежест да установи –компенсирането на удълженото работно време с почивка.
Мотивиран от изложеното,като намира,че не са налице посочените от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №443 от 26.04. 2010г.по в.гр.д.№1187 по описа за 2009г. на П. апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.