2
определение по гр.д.№ 457 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
гр.София, 19.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 457 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. Й. срещу решение № 335 от 17.12.2009 г. на С. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 460 от 2008 г., с което е изменено решение № 1046 от 15.04.2008 г. по в.гр.д.№ 1134 от 2004 г. на С. районен съд, като по същество е извършена делба на допуснатите по делото парцели по реда на чл.292 от ГПК /отм./ както следва: парцел VIII-251 в кв.34 по плана на с.Младово, С. област е възложен на съделителката П. Й. Й., съседният парцел VII-251 е възложен на съделителите Н. И. С., Т. С. Щ. и Й. С. Й., съседният парцел IX-251 е възложен на съделителя Д. Р. Д. и първите четирима съделители са били осъдени да заплатят на Д. Д. съответни суми за уравнение на дяловете.
В касационната жалба се твърди, че решението на С. градски съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ОСГК на ВКС и на тричленни състави на ВКС по следните въпроси: 1. Допустимо ли е решение на въззивен съд за осъждане на съделителите да заплатят суми за уравнение на дяловете, ако пред въззивния съд е било обжалвано първоинстанционното решение само в частта относно разпределението на делбените имоти по реда на чл.292 от ГПК /отм./, но не и в частта за оценката на тези имоти, 2. Дали допуснатата от съда грешка при формиране на вътрешното му убеждение е основание за обжалване на съдебното решение и 3. Как следва да се определя и от какво зависи пазарната оценка на допуснатите до делба имоти. По тези въпроси било налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 6 от 14.03.2001 г. по гр.д.№ 911 от 2000 г. на В., решение № 831 от 14.01.2005 г. по гр.д.№ 555 от 2004 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 205 от 12.04.2001 г. по гр.д.№ 147 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, т.12 и решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д.№ 677 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о.
Ответниците по жалбата Н. И. С., Т. С. Щ., Й. С. Й. и Д. Р. Д. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Няма противоречие между обжалваното решение на С. окръжен съд и практиката на ВКС по първия посочен от касаторката процесуалноправен въпрос /допустимо ли е решение на въззивен съд за осъждане на съделителите да заплатят суми за уравнение на дяловете, ако пред въззивния съд е било обжалвано първоинстанционното решение само в частта относно разпределението на делбените имоти по реда на чл.292 от ГПК /отм./, но не и в частта за оценката на тези имоти/: Посочените от касаторката решения на ВКС /решение № 6 от 14.03.2001 г. по гр.д.№ 911 от 2000 г. на В., решение № 831 от 14.01.2005 г. по гр.д.№ 555 от 2004 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 205 от 12.04.2001 г. по гр.д.№ 147 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о./ са неотносими към конкретния случай, тъй като касаят случаи на частично обжалване на първоинстанционно решение, а в настоящия случай се касае до обжалване на решение по извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти по чл.292 от ГПК /отм./. В този случай практиката на ВКС е последователна, че при промяна /изменение/ на решението на първоинстанционния съд по извършване на делбата, във въззивното решение следва да се посочи действителната пазарна цена на делбените имоти- тяхната цена към момента на извършване на делбата, като този момент в случая съвпада с постановяването на въззивното, а не на първоинстанционното решение.
Няма противоречие с практиката на ВКС и съдилищата в страната по втория посочен от касаторката въпрос /дали допуснатата от съда грешка при формиране на вътрешното му убеждение е основание за обжалване на съдебното решение/: Отговор на този въпрос е даден в т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК и в решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д.№ 677 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о., в които е прието, че допуснатата от съда грешка при формиране на вътрешното му убеждение поради нарушение на логически, опитни или научни правила, представлява нарушение на съществени процесуални правила по чл.188, ал.1 и 2 и чл.157, ал.1 и 3 от ГПК /отм./ и като такова е основание за обжалване на съдебното решение. В обжалваното по настоящото дело въззивно съдебно решение, обаче, въобще няма произнасяне по този въпрос, а и не се е дължало произнасяне по него. Дори и във въззивното решение да е налице такава грешка при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, както твърди касаторката, то тази грешка би била основание за касационно обжалване на решението по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, но не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК.
Няма противоречие с практиката на ВКС и съдилищата в страната и по третия посочен от касаторката въпрос /как следва да се определя и от какво зависи пазарната оценка на допуснатите до делба имоти/: Обжалваното решение е в съответствие със съдебната практиката по този въпрос, тъй като въззивният съд е приел оценка на допуснатите до делба имоти, която е била дадена в заключение на вещо лице от 08.10.2008 г. и която е била съобразена със състоянието на всеки един от трите допуснати до делба парцели, с техните параметри, с местоположението им в населеното място, със степента на изграденост на инженерната инфраструктура и елементите на комплексно обществено обслужване, с възможността за застрояване и с перспективността на парцелите, както и след обстойно проучване на състоянието на пазара на недвижими имоти на населеното място, в което се намират тези парцели- с.Младово, осъществените сделки за имоти в същото населено място към момента на оценяването и тенденциите за развитие на този конкретен пазар на недвижими имоти.
Поради всичко гореизложено, не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, с оглед на което касационното обжалване на решението на С. окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на П. Й. Й. срещу решение № 335 от 17.12.2009 г. на С. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 460 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.