1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
ГР. С., 31.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.10.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №682/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №914/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Р. В. срещу касатора искове по чл.128 от КТ / за неизплатена част от тр. възнаграждение/ в пълния предявен размер от 8 697 лв. и по чл.222, ал.3 от КТ частично, за сумата 1061 лв. при предявен размер 1264 лв.
Касационната жалба е подадена на 7.03.11 г. в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима срещу въззивното решение по иска с пр. осн. чл.128 от КТ. По иска с пр.осн. чл.222, ал.3 от КТ с цена под 5 000 лв. въззивното решение не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 от ГПК.
За допускане на обжалването в подлежащата на такова част от въззивното решение касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3, вр. с чл.281,т.3 от ГПК. Намира, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като на осн. чл.159 от ГПК не са събрани като несвовременно поискани сочените от ответника по иска доказателства – св. показания за изплащане на тр. възнаграждение и оформянето на ведомостта за заплати. Сочи като значими за спора и точното прилагане на закона процесуалните въпроси: Допустимо ли е събиране на доказателства относно нови по см. на чл.147 от ГПК обстоятелства, ако искането е направено от страната в момента на узнаването им / в случая – при приемане на заключението на в.л./; Кога искането е несвоевременно по чл.159, ал.1 от ГПК – може ли да се определи като такова, ако е за изясняване на факти и обстоятелства от значение за спора, които страната не е могла да узнае по-рано от съдебното заседание, в което е направила искането.
Въззивният съд е отказал да допусне свидетели за изплащането на тр. възнаграждение на ищцата, не поради несвоевременност на искането, а поради забрана обстоятелството да се установява със св. показания – чл.164 от ГПК, вр. с чл.270 от КТ, за което е възразила и ищцата в отговора на въззивната жалба. По този въпрос съдебната практика е непротиворечива, както е посочено и във въззивното определение – напр. опр. №1144/09 г. по гр.д. №1154/09 г. на трето г.о. на ВКС, №475/11 по гр.д. №43/11 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Поставените в изложението въпроси не са във връзка с произнесената от въззивния съд с определение от 15.10.10 г. причина за недопускане на свидетелите, поради което не обосновават осн. по чл.280, ал.1 от ГПК.
В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по предпоставки и цел и не съвпадат с тези по чл.281,т.3 от ГПК, затова сочената от касатора като обща предпоставка неправилност на решението не е основание за и също не обосновава допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд софия по гр.д. №914/10 г. от 24.11.10 г. в частта по иска по чл.128 от КТ.
Оставя без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу същото решение по иска с пр. осн. чл.222, ал.3 от КТ с цена 1264 лв.
Определението, с което жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: