1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
ГР. С., 31.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.10.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №660/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на В. К., П. П. и Д. П. и на [фирма] срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №4030/09 г. в различни негови части и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени до размер съответно на 2 214 лв. и на по 1107 лв. исковете на първите трима касатори срещу [фирма] по чл.59 от ЗЗД – присъдените суми са обезщетение за ползване на частта на ищците от съсобствен им магазин в С. от ответника без основание за периода 7.11.02 до 22.10.03 г. В частта до пълните размери, съотв. 6 000 лв. и по 3000 лв. , исковете по чл.59 от ЗЗД са отхвърлени, а акцесорните им за мораторна лихва са отхвърлени изцяло, поради неустановеност на предшестваща исковата молба покана, връчена на ответника, която да го постави в забава.
Касационните жалби са подадени на 10.01.11 г. и на 17.01.11 г. в срока по чл.283 от ГПК, но са допустими само срещу въззивното решение по първия от субективно съединените главни искове – на Вл. К., с цена от 6000 лв. и по акцесорния му иск за мораторна лихва. По исковете на останалите двама ищци с цена под 5 000 лв. въззивното решение не подлежи на обжалване – чл.280, ал.2 от ГПК. Искът по чл.59 от ЗЗД е вън от пределите на обикновено управление на съсобствената вещ; затова всеки съсобственик може да търси обезщетение съразмерно на частта си в съсобствеността, но не и за цялата вещ – Р №378/10 г. по гр.д. №148/09 г. на четвърто г.о. на ВКС.
По допускане на обжалването на въззивното решение в подлежащата на такова част:
За допускане на обжалването ищецът Вл. К. се позовава на чл.280, ал.1т.1 и 2 от ГПК.
Намира , че въпросът как се определя обезщетението по чл.59 от ЗЗД – дали от размера на облагата, която ползвателят е получил / в случая наемната цена по договор с наемател – трето лице/ или от пазарната наемна цена, е решен в противоречие с ППВС №1/79 г., т.4 и р. по гр.д. №2127/08 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Соченото противоречие не се установява: в т.4 от ППВС №1/79 г./ мотиви/ изрично е посочено, че само в случаите на чл.59 от ЗЗД се дължи връщане на по-малката сума от обедняването и обогатяването, а в хипотезите на чл.55, ал.1 от ЗЗД се дължи връщане на всичко получено.
Д. за необоснованост на решението и постановяването му при съществени нарушения на процесуални правила, поради необсъждането на писмо от 26.11.99 г., имащо значение на покана по иска за мораторна лихва е за осн. по чл.281,т.3 от ГПК – неправилност на решението, както се сочи и в изложението, което ВКС не обсъжда в това производство.
По въпроса за формата на поканата ВКС не се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС и съдилищата по чл.280, ал.1 от ГПК – представените определения по чл.288 от ГПК нямат характер на такава практика. Наистина достатъчна е обикновена писмена покана / вкл. писмо, каквото е представеното от 26.11.99 г./, достигнала до длъжника, но в исковата молба и писмената защита ищецът се е позовал на нотариална покана от 2007 г., чието връчване на ответника, за да го постави в забава, е изследвал въззивният съд. Нотариалната покана е за обезщетение за ползване на имота пет години назад, каквото е претендираното с иска вземане, а писмото от 99 г. – за наем, т.е. има и смислово разминаване за характера на исканата сума, като въззивният съд е търсил и обсъждал покана за обезщетение.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по жалбата на ищеца К..
По жалбата на [фирма] – за допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос за основанието на ответника да ползва процесния магазин за исковия период и противопоставимостта му на ищците е решен в противоречие с р. по гр.д. № 2553/07 г., на ВКС, трето г.о. без задължителен характер и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Имотът е предоставен на ответното дружество с решение №32/98 г. на СОС „за стопанисване и управление” – т.4, а не по договор за наем / каквато е коментираната фактическа обстановка в приложеното към изложението на този касатор Р по гр.д. №2553/07 г. на трето г.о./. ГС е приел, че СО е миноритарен участник в съсобствеността, затова решението на СОС е непротивопоставимо на ищците, притежаващи повече от половината от вещта – чл.32, ал.1 от ЗС. Прието е още и е безспорно, че за исковия период ответното дружество е ползвало имота и го е отдавало под наем на трети лица – или то е реализирало облага от него, за сметка на собственика – ищец, затова следва да го обезщети до размера на обогатяването си.
Поради разликата във фактическата обстановка, при която са постановени обжалваното и приложеното решение на ВКС, соченото противоречие в решаване на материалноправния въпрос не се установява. В приложеното решение е прието, че ползите от вещта се реализират от владелеца, независимо по какъв начин я владее и как е предоставил държането й на трети лица. Докато срещу държателя не бъде предявен ревандикационен иск, той се обогатява от ползването на вещта на договорно основание. Положението на ответника по настоящото дело, на когото са предоставени безвъзмездно от СО стопанисването и управлението на имота, е сходно с това на владелеца, но не и на държателя в приложеното решение.
При многото и дългогодишна практика по приложението на чл.59 от ЗЗД, вкл. задължителната, сочена от страните и по чл.290 от ГПК – напр. Р №381/10 г. по гр.д. №272/09 г. на четвърто г.о., поставеният въпрос не попада в обхвата на осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. В изложението то е посочено само със законовата му квалификация, без да са обосновани специфичните му предпоставки, според указаното в ТР №1/19.02.10 г.
Не са налице основания за допускане на обжалването и по двете допустими жалби, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №4030/09 г. от 29.11.10 г. в частта по исковете на В. К. срещу [фирма] с пр. осн. чл.59 и чл.86 от ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Д. П. и П. П. и на [фирма] срещу същото решение в частта по предявените от първите двама касатори срещу третия искове с пр. осн. чл.59 и чл.86 от ЗЗД, всички с цена под 5 000 лв.
Определението за оставяне жалбите без разглеждане подлежи на обжалване с ч. жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: