1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
ГР.С., 07.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 5.04.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1688/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №2739/08 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от Д. Х. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител А. Х., срещу касатора иск по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетение в размер на 10 000 лв., за неимуществени вреди и 474 лв. – за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено в ресторант на ответника на 5.06.05 г., ведно със законната лихва и деловодните разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е допустима срещу решението на АС по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, с обжалваем интерес над 1000 лв., съобр. чл.280, ал.2 от ГПК / първоначална редакция/, вр. с пар.25 от ПЗР на ГПК, ДВ бр.100/10 г. На същото основание срещу въззивното решение по иска за имуществени вреди с обжалваем интерес под 1000 лв. касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане.
Не са налице основания за допускане на обжалването за подлежащата на такова част от въззивното решение. Касаторът се позовава на всички хипотези по чл.280, ал.1 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос: какви са параметрите на обществения критерий за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД и как следва да се определи цялостната репарация на вредата е решен в противоречие с практика на ВКС / сочената е без задължителен характер, затова основанието следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/, решава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въпросът е решен със задължителна практика на ВКС – ППВС №4/68 г., за което възразява в отговора си и ответникът по жалба. В ППВС №4/68 г. е посочено, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Те са както имуществени, така и неимуществени. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретно и обективно съществуващи обстоятелства, които съдът взема предвид при определяне на обезщетението. Такива при телесните увреждания са: характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата на извършването му, допълнителното влошаване на състоянието на пострадалия, причинените му морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
В случая въззивният съд е отчел характера на увреждането – изгаряне с горящ спирт на площ от 1 % от телесната повърхност/ около длан/ в областта на долния крайник, от трета степен, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Отчетен е и начинът, по който е извършено – внезапен и шоково болезнен за пострадалото дете с горене на спирта върху кожата, поради небрежност на служител /сервитьор/ в ресторанта на ответника по иска. Взети са предвид периода на активно лечение, интензивността и вида на извършените манипулации /вкл. оперативна интервенция за присаждане на кожа, болезнени превръзки и инжекции/ и следващия възстановителен период, както и трайните последици – останалият пожизнено белег на крака и отражението му върху самочувствието на пострадалия. Така въззивното решение по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост – чл.52 от ЗЗД, съответства на задължителната практика на ВКС за пълна обезвреда, след преценка на всички обстоятелства за конкретното увреждане.
Поради решаването на поставените въпроси от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №2739/08 г. от 10.05.10 г.по иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – С., срещу същото решение по иска за обезщетение за имуществени вреди.
Определението в частта за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: