1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
ГР. С., 25.05.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.05.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №133/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №55/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от Ц. М. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ. Отменено е като незаконно уволнението на ищеца от длъжността „гл. специалист по етническите въпроси” при ответника, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ, той е възстановен на предишната работа и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й хипотези, но обосновава само тази по т.2. Намира,че материалноправният въпрос: ползва ли се ищецът със закрилата по чл.333 от КТ и процесуалният: докога може да сочи доказателства за закрилата по чл.333, ал.3 от КТ / следва ли да ги представи с исковата молба или може да го направи и в хода на делото/ са решени от въззивния съд в противоречие с решение на ВКС №825/99 г. Твърдения за противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК и обосновка на значението на въпросите освен за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т.3, изложението към жалбата не съдържа. Доводите за незаконосъобразност на изводите на ОС при прилагане на чл.333, ал.3 от КТ сочат на основание по чл.281,т.3 от ГПК, което ВКС не разглежда в това производство.
В. съд е уважил исковете като е приел, че при уволнението поради съкращаване на щата ищецът се ползва със закрилата по чл.333 от КТ на две основания – по ал.1,т.3 на посочената разпоредба, като боледуващ от болест по Наредба №5/87 г. – И., и по ал.3 – като председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа”- [населено място], общ. Б.. Работодателят не е изискал разрешение от ИТ и мнение на ТЕЛК за уволнението, съгл. чл.333, ал.1 и 2 от КТ, нито предварително съгласие на синдикалния орган по ал.3 на тази разпоредба.
На закрилата по чл.333 от КТ в двете й хипотези ищецът се е позовал с исковата молба и с нея е представил доказателства за твърденията си – ЕР на ТЕЛК и удостоверение на КТ „Подкрепа”. Допълнително в хода на процеса, по спора за съществуването и легитимността на синдикалната секция са представени доказателства за учредяването й и избора на ръководство.
Въпросите за приложимостта на закрилата по чл.333, ал.3 от КТ спрямо ищеца и за доказването на предпоставките й не са решени от ОС в противоречие с цитираното решение на ВКС. Там е прието, че със синдикална закрила се ползват председателят и секретарят на съответната синдикална организация, като кръгът на защитените лица не може да се разширява чрез избиране на повече от един председател или секретар. Данни за такова недопустимо разширяване в случая няма.
Нормите на чл.333 от КТ са императивни. Неспазването на предвидената с тях закрила във всяка от хипотезите й води до незаконност и отмяна на уволнението само на това основание, съгл. чл.344, ал.3 от КТ, както е прието във въззивното решение.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №551/10 г. от 23.09.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: