1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
ГР. С., 25.05.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.05.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №278/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Н. срещу определението на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №300/11 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата й от 16.06.10 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Провадийски районен съд /ПРС/ по гр.д. №305/00 г., постановено на 14.12.00 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 от ГПК. Прието е, че молбата е недопустима като просрочена – правото на молителката да иска отмяна на вл. в сила решение се е преклудирало още на 13.02.02 г., на осн. чл.232, ал.1 от ГПК, отм., с изтичане на пределния едногодишен срок от влизане на решението в сила, съобразно действащия тогава процесуален закон.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.
С определение на ВКС по ч.гр.д. №663/10 г. е отменено разпореждането на съдия от ВКС за връщане на молбата за отмяна и делото е образувано пред състав на ВКС за преценка на допустимостта и евентуално – основателността й, като на молителката е определена и тя е внесла д.т. за делото.
Изводите на състава на ВКС, четвърто г.о. по допустимостта на молбата се споделят от настоящия друг състав на този съд. Възможността да се иска отмяна на вл. в сила решение на ПРС е преклудирана с изтичане на пределния едногодишен срок, предвиден в тогава действащия процесуален закон – чл.232, ал.1 от ГПК ,отм. и не се възстановява с новия ГПК, който действа занапред. Освен това представеното от молителката като новоузнато писмено доказателство – акт за общинска собственост №348/8.09.99 г. за процесния общински имот, изпратен й от общината на 17.03.10 г. – не съдържа нови обстоятелства от значение за спора. Актът е относим към собствеността на имота, както сочи и молителката, а присъдената с влязлото в сила решение сума е по сключения между нея и общината наемен договор за имота, на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, в друг тричленен състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №300/11 г. от 9.03.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: