1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
ГР. С., 22.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.06.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №342/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. М. и А. М. срещу въззивното разпореждане на Окръжен съд Русе /ОС/ по гр.д. №898/10 г., с което е върната касационната им жалба срещу въззивното решение по делото, на осн. чл.280, ал.2 от ГПК. Прието е, че заведеният и уважен срещу касаторите иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на алеаторен договор до размер на ? ид.ч. от прехвърления имот, е с цена под 5 000 лв.
Частните жалбоподатели обжалват разпореждането като неправилно – незаконосъобразно и искат отмяната му.
Ответникът по частна жалба З. М. я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно разпореждане и е допустима, но неоснователна.
Цената на иска за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот се определя на осн. чл.69, ал.1,т.4, вр. с т.2 от ГПК от данъчната оценка. За процесната 1/4 ид.ч. от имота данъчната оценка е под 5 000 лв. и решението на въззивния съд по иска не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 от ГПК, както е приел и въззивният съд. Неприложима в случая е разпоредбата на пар.25 от ПЗР на ГПК / ДВ бр.100/21.12.10 г./, тъй като касационната жалба е подадена на 10.03.11 г., след изменението на ГПК и делото не е висящо по см. на цитирания параграф. За подобни случаи са: опр. №52/11 г. по гр.д. №237/11 г., опр. №32/11 г. по гр.д. №289/11 г. на първо г.о., опр. №121/11 г. по ч.гр.д. №102/11 г. и №160/11 г. по гр.д. №89/11 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Въззивното разпореждане е правилно, следва да бъде оставено в сила и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на Русенски окръжен съд по гр.д. №898/10 г. от 13.04.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: