2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 456/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1040
гр. София, 19.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 456 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Б. К., П. Г. К. и Е. П. К. – А. срещу решение № 24 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 1572/09 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Г. В. О. и П. Г. О. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 170 от 11.05.2009 г. по гр. д. № 1153/07 г. на Районен съд гр. А.. Постановил е ново решение, с което е допуснал съдебна делба на жилище със застроена площ 86.60 кв. м. и складово помещение в обема на стълбището, заемащо целия трети надпартерен тавански жилищен етаж на жилищна сграда построена в дворно място с площ 129 кв. м., поземлен имот № 00702.519.151 по КК на гр. А., като е изчислил и квотите на съсобственост. За да постанови решението въззивният съд е приел, че през 1961 г. наследодателят на ищците учредил в полза на ответницата А. К. право на строеж за втори жилищен етаж и таванско помещение с таванска стая. През 1968 г. ответниците получили разрешение да префасадират покривния обем на жилищната сграда, но фактически те извършили незаконно строителство, като обособили таванския етаж в самостоятелно жилище без необходимите строителни книжа. С влязло в сила решение бил отхвърлен иска на О. по чл. 108 ЗС за собственост на целия тавански етаж по приращение. С друго влязло в сила решение бил уважен иск на О. по чл. 109 ЗС срещу А. К. и Е. К. – А., които били задължени да осигурят достъп до трите складови помещения в подпокривното пространство на сградата. Съгласно техническа експертиза, таванският етаж като цяло е обособен в самостоятелно жилище, а не е таванско помещение. Затова съдът приел че то се явява съсобствено, като правата на ищците произтичат от приращение, за ответниците А. и П. К.и чрез придобитото по време на брака право на строеж, а за ответника Е. К. въз основа на договор за дарение. Квотите на съсобственост съдът определил като съотношение на застроената част към обема на суперфицията и построеното извън нея. Изключил е обема по суперфицията от 40.05 кв. м. и на база на площта на застроената част на таванския етаж 86.60 кв. м. е изчислил правата на съделителите.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси как се определят дяловете в общите части на етажната собственост; как се индивидуализира недвижим имот, предмет на делба когато за населеното място е приета кадастрална карта; може ли в делбената маса да се включва имот принадлежащ само на ответниците; подлежат ли на съдебна делба общи части на етажната собственост. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Настоящият състав счита, че въпросите са теоретични и отговорите им се съдържат в конкретни текстове на законите уреждащи материята. На някои от тях отговор е даден с определение № 273 от 15.07.2008 г. по гр. д. № 1095/08 г. на ВКС ІІ ГО, с което е прието, че предявеният иск за делба е допустим, тъй като е възникнала съсобственост върху жилищен обект разположен на тавански етаж, който не е обща част по смисъла на чл. 38 ал. 1 ЗС, нито принадлежност към някое от жилищата на етажните собственици, както и в решението на ВКС по иска с правно основание чл. 109 ЗС, където е прието, че собствено на ответниците е само таванско помещение и таванска стая, обособени в едноетажно жилище, съобразно учреденото им през 1961 г. право на строеж. Освен това, въззивният съд не се е произнесъл по въпрос за определяне на общи част в етажната собственост, затова въпросът е неотносим към спора. От тук и няма противоречие с ППВС № 7 от 28.11.1973 г. – т. 6 б. „б . Решението не противоречи и на т. 4 от Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г. ОСГК на ВС, според което подпокривното пространство /таванът/, който е обща част от сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му. В случая предмет на делбата не е подпокривното пространство, а обособеното в таванския етаж жилище, затова няма противоречие и с цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 1572/09 г. на Окръжен съд гр. Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: