1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1047
ГР. С., 28.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.09.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №384/11 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин /ОС/ по гр.д. №387/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Агенция „Митници” по чл.344, ал.1 от КТ – за отмяна на уволнението му от длъжността „ ст. митнически инспектор” в митница В., извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ, за възстановяването му на тази длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т. 1 и 2 от ГПК, излагайки предпоставките им така, както са посочени в закона, но без конкретно, изведено от делото съдържание: ОС се е произнесъл по съществен материален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Противоречието е обосновал с невлязло в сила решение на СГС по дело на друг уволнен служител срещу същия работодател. ОС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, за което са приложени решения на ВКС по реда на ГПК, отм., без задължителен характер. Затова соченото основание следва да се квалифицира само по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – противоречието по т.1 е със задължителната / ППВС и ТР при действието на ЗСВ/ и приравнената й практика на ВКС – решения по чл.290 от ГПК.
В контекста на посоченото основание същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл ОС не е формулиран от касатора въобще, а според указанията на ТР №1/19.02.10 г. е необходимо въпросът да се формулира ясно и точно. Противоречието по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК пък следва да се обоснове и установи с влезли в сила решения, каквито от представените са само тези на ВКС. Те са постановени в периода 1992-2000 г. по казуси, различни от процесния откъм фактическа страна и при различна от действащата сега нормативна уредба на подбора по чл.329 от КТ. Установеното в практиката и неповлияно от промените в закона разбиране за задължителност на подбора при съкращаване на част от бройките за длъжността, както е в случая и за законоустановеност на критериите, по които следва да се извърши подборът е застъпено и от въззивния съд по делото.
Поради липсата на ясно и точно формулиран значим за спора правен въпрос, като обща предпоставка на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК и поради необоснованост на противоречието с практиката на ВКС и съдилищата по см. на т.2 от разпоредбата, не са налице предпоставките на това основание за допускане на обжалването. Доводите на касатора на незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение ВКС – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. №387/10 г. от 12.11.10 г.на Окръжен съд Видин.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: