О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
ГР. С., 16.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.06.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №271/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез Апелативна прокуратура – [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №1071/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от А. П. срещу касатора иск по чл.2, т.2 от З. за сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление, прекратено от прокурора на осн.чл.243, ал.1,т.2, вр. с ал.2 от НПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Поставя като материалноправен въпрос от значение за спора „принципът на справедливостта, посочен в чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за морални вреди”. Намира, че в обжалваното решение въпросът е решен в противоречие с практика на ВКС със задължителен характер – ППВС №4/68 г. и ТР №3/04 г., както и с трайна незадължителна – Р №2041/02 г. на четвърто г.о. Излага и доводи за необоснованост на въззивното решение и за нарушаване на съдопроизводствените правила – изводът на АС за причинната връзка на вредите с воденото срещу ищеца досъдебно производство е формиран без да са обсъдени всички доказателства по делото. Доводите сочат на осн. по чл.281,т.3 от ГПК, което ВКС не разглежда в това производство.
Въпросът за справедливостта по чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС.
В ППВС №4/68 г. е посочено, че понятието справедливост по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът взема предвид при определяне на обезщетението. Съгласно т.11 на ТР №3/04 г. обезщетението за неимуществени вреди се дължи, когато е в причинна връзка с незаконното обвинение. Вземат се предид всички обстоятелства по случая- броят на деянията, за които ищецът е оправдан, тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, както и конкретното изражение на причинените му морални вреди/ негативни изживявания, засегнати достойнство и добро име, здравословни проблеми и пр./ установени по делото. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. Р №216/10 г. на четвърто г.о., както и трайната практика за индивидуалната определяемост на моралните вреди, част от която е приложеното към жалбата решение №2041/02 г. на ВКС.
В случая наказателното производство срещу ищеца по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.276, ал.4 от НК е прекратено от прокурора поради недоказано участие на обвиняемия в престъплението. Наказателното преследване е продължило от 18.05.04 г. до 4.05.09 г. Заради него ищецът, род. през 1936 г., преживял продължителен стрес и напрежение, които при генерализираното сърдечно- съдово заболяване от което страда, се явяват опасни за живота му. Почувствал се унизен, с накърнени чест и добро име сред близките и в обществото, изолирал се от срещи с хора, преустановил динамичния живот, академичната си работа и професионални изяви със статии и срещи по специалността / към повдигане на обвинението ищецът е ст. н.с. І-ва ст., завеждащ отдел „Праистория” в Археологически музей – П./. Или въззивният съд е установил и преценил обстоятелствата по случая, които разкриват по обем и тежест преживяната морална вреда и въз основа на тях е определил обезщетението по чл.52 от ЗЗД, както е указано в задължителната и трайната практика на ВКС.
Затова не е налице соченото от касатора осн. за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №107/10 г. от 17.12.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: