2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
Гр. С., 14.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.10.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №553/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. Т. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №5801/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място],искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ и по чл.128 от КТ – за неплатено тр. възнаграждение в размер на 1776 лв.
Касационната жалба е подадена на 23.12.10 г., в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима само по исковете по чл.344, ал.1 от КТ. По иска с пр. осн. чл.128 от КТ, който не е обусловен от законността на уволнението и е с цена под 5 000 лв., решението на ГС не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 от ГПК – ред. ДВ бр.100/21.12.10 г.
За допускане на обжалването по исковете, с които е оспорена законността на уволнението му от длъжността „ТП експедитор” при ответника, извършено със заповед от 18.05.09 г., на осн. чл.328, ал.1,т.3 от КТ, касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че от значение за спора и точното прилагане на закона е материалноправният въпрос: дали намаляването на обема на продукцията само по себе си води до / сочи на/ намаляване обема на работата и установено ли е то по делото.
Въпросът е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. КТ не е нов, непълен, противоречив или неясен закон, а нормата на чл.328, ал.1,т.3 от КТ – широко застъпена и разработена в практиката, вкл. в решенията на ВКС по чл.290 от ГПК. Така в решение по гр.д. №90/10 г. на трето г.о. е посочено, че намаляването на обема на работата е обективен факт, който следва да се установи към момента на уволнението за тр. функция на работника, а не за дейността на предприятието въобще. Установяването е с всички доказателствени средства и тъй като предпоставя законността на уволнението на посоченото основание, по общо правило е в тежест на работодателя.
В случая първоинстанционният съд е приел, че констатираното от в.л. намаляване на произведената продукция и реализирания оборот към уволнението, както и данните в писмените доказателства – сравнителна таблица за реализирания оборот през 2008 и 2009 г., заповед на управителя на дружеството от 9.01.09 г. за намаляване на разходите поради намаляване обема на работа в цялото предприятие и представените справки за върнати конкретно от ищеца нереализирани стоки установяват уволнителното основание. Този извод не е оспорен във въззивната жалба от ищеца – там той е посочил, че уволнението е незаконно поради неотправено писмено предизвестие, неспазване на чл.130а от КТ и непосочване словесно в заповедта на причината, поради която е уволнен. По тези доводи на осн. чл.269 от ГПК се е произнесъл въззивният съд. Въззивникът – ищец не е навел във въззивната жалба довод за неустановеност на уволнителното основание по посочените сега с въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК причини за достатъчността на доказателствата и точното им съдържание. Затова този му въпрос и респ. – почиващият на него довод за незаконност на уволнението не може да бъде разгледан от касационния съд като контролно – отменителна инстанция, чиято дейност е предпоставена от предмета на спора пред въззивния съд и произнасянето му, като инстанция по съществото на спора.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №553/11 г. от 18.11.10 г. по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 от КТ.
ВРЪЩА касационната жалба на П. Т. срещу същото въззивно решение по иска с пр. осн. чл.128 от КТ с цена 1776 лв.
Определението в частта за връщане на жалбата подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: