1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
ГР. С., 21.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.06.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №305/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на БТК АД срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №7405/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 от КТ, предявени от Н. Н. срещу Административен регион „Запад”/АР/, който е закрит в хода на делото и като негови правоприемници пред въззивния съд са конституирани касаторът и [фирма]. С исковете е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „техник кабелна мрежа” при ответника, извършено на осн. чл.190, т.4 от КТ със заповед, връчена на 3.12.09 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й хипотези. Намира, че в случая неправилно е решен въпросът за правоприемството между касатора и структурното му звено – неперсонифициран работодател на ищеца АР „Запад”. По въпроса: следва ли да се конституира в процеса юридическото лице, в чиято структура се е намирало прекратеното предприятие – работодател, при наличието на данни за материално правоприемство между предприятието /поделението/ и трето лице липсва съдебна практика, като предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Материлноправният въпрос за субектите на тр. правоотношение предопределя процесуалната легитимация в трудовия спор и според касатора е решен от ГС в противоречие с трайна практика на ВКС- приложената е без задължителен характер, затова соченото основание следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК /ТР №1/10 г./ Въззивното решение, според касатора, е постановено в противоречие и със задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – ТР №1/01 г., по процесуалния въпрос за задълженията на въззивната инстанция при разглеждане на делото. Съгл. т.17 от ТР №1/01 г. при конституиране на страна – необходим другар пред въззивния съд, този съд следва да повтори процесуалните действия, извършени до конституирането. В случая според касатора това не е изпълнено, не са уважени и направените от него като новоконституиран пред въззивния съд ответник доказателствени искания.
Поставените материалноправни въпроси са решени от въззивния съд с подробна обосновка, съответна на цитираните във въззивното решение определения по ч.гр.д. на ВКС и на Р №686 по гр.д. №133/10 г. на ВКС, трето г.о., по чл.290 от ГПК. Изследван е и въпросът за материалното правоприемство с конституираният като ответник пред ГС [фирма] при представените по делото доказателства – споразумение за прехвърляне на работници и служители към рамков договор за услуги, скл. между касатора и това Е.. Прието е, че по силата на споразумението на осн. чл.123а от КТ към Е. преминават само заетите в АР работници по същестуващите към 1.03.10 г. тр. правоотношения, изброени в приложение. Тр. договор с ищеца е прекратен преди споразумението и не е обхванат от него. Затова, според ГС отговорността на касатора се определя от качеството му на юр. лице, в чиято структура е бил и по чието разпореждане е закрит АР, като форма на вътрешна за БТК реорганизация. Това разрешение не е в противоречие с представените Р №142/03 г. – в което е разяснено понятието работодател по см. на пар.1 от КТ и опр. №34/03 г., което е по приложението на пар.79 от ПЗР на ЗИД на ГПК и разграничава гражданските от трудовите дела. Определение №715/04 г. разграничава тр. спорове от тези по ЗК и също е неотносимо за случая. И в хипотезата на чл.123а от КТ , посочена в договора и при прехвърлянето на дейност по чл.123,ал.1,т.7 от КТ, на което се позовава касаторът, отговорността му като работодател/ респ. и прехвърлител/ за задълженията преди промяната и в частност за това по чл.225, ал.1 от КТ, остава на осн. чл.123а,ал.3 и чл.123, ал.4, т.2 от КТ. В този смисъл е Р по гр.д. №1873/09 г. на четвърто г.о. на ВКС.
В случая БТК АД е конституиран, заедно с [фирма] като правоприемник на първоначалния ответник по иска АР „Запад”, а не наред с последния като необходим другар, поради което не са налице предпоставките за повтаряне на съдопроизводствените действия от въззивния съд, посочени в т.17 на ТР №1/01 г.
Поставените материалноправни и процесуални въпроси не са решени в противоречие с тълкувателна практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от КТ и с трайна такава при действието на ГПК, отм.- т.2. Първият от въпросите е застъпен в съдебната практика по приложението на чл.123 и 123а от КТ, относно запазването на тр. правоотношение и отговорността на работодателя при промяна на последния / ТР №2/11 г. по приложението на чл.123а от КТ, Р по гр.д. №558/09 г. на трето г.о. на ВКС и др./, поради което не е налице и основанието по т.3 от с.р..
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №7405/10 г. от 15.12.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: