1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
ГР. С., 22.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.06.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №336/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №673/10 г. и допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от Ф. Ф. срещу касатора иск по чл.200 от КТ – присъдени са й 16 856 лв., обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 2.01.08 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК. Намира, че въззивното решение по въпроса за прилагането на принципа/ критерия/ за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за морални вреди противоречи на приложени към изложението решения / от тях влязло в сила е само №1456/08 г. на ВКС, пето г.о./ и е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото. Настоява, че критерият за справедливост следва да бъде приложен така, че да поправи действителната вреда – претърпяната лична болка и страдание, а не да носи недължима финансова изгода и прекомерно, неоснователно обогатяване.
Справедливостта по чл.52 от ЗЗД, като критерий за определяне на обезщетението и начинът за прилагането му, е разяснена в задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г. Там, както и в приложеното към жалбата Р №1456/08 г. на ВКС, е посочено, че понятието не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които съдът взема предвид при определяне на обезщетението. При телесните увреждания такива са: характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е получено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливият размер на обезщетението овъзмездява болките и страданието, след съобразяване на техния интензитет, отражение върху работоспособността на увредения и прогнозата за развитие на заболяването.
В случая при определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид характера на увреждането – субтрохантерно счупване на лява бедрена кост, счупване на гръбначния стълб в поясната област и счупване на долния ръб на тялото; начина на получаването му – падане от 4 метрова височина в тъмна асансьорна шахта, след което върху пострадалата паднали метална количка и празен бидон- и причинените й значителни болки и неудобства. В резултат на травмата ищцата / род. през 1968 г./ била в болница и на легло за около година и половина, претърпяла няколко операции, не могла да се обслужва сама и да се грижи/като вдовица и единствен родител/ за непълнолетното си дете. С решения на ТЕЛК й е определена 80 процента инвалидност за срок от общо четири години. Функционално, от болка е скъсен десният й крак, което влияе на походката й. Наред с физическата увреда и болки претърпяла силен психическия шок от падането и психическа травма в личен и социален аспект. При отчитане на всичко това обезщетението по чл.52 от ЗЗД е определено на 35 000 лв. и е присъдено на ищцата, след приспадане на полученото от нея застрахователно обезщетение.
Или обезщетението за неимуществени вреди е определено съобразно указанията в задължителната тълкувателна практика. Наличието й по въпроса и широкото му застъпване в съдебната практика въобще, изключват основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. То е налице при липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване практика или при неяснота или непълнота на закона, налагащи тълкуването му по поставен правен въпрос – ТР №1/10 г. Основанието е специфично по цел и предпоставки и не съвпада с никое от предвидените в чл.281,т.3 от ГПК. Доводите за наличието им ВКС не разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменски окръжен съд по гр.д. №673/10 г. от 17.12.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: