1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1034
ГР. С., 26.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.09.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №415/11 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Областна дирекция на МВР – С. и на Прокуратура на РБ, чрез Апелативна прокуратура – С. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №617/10 г. в осъдителната му част и по допускане на обжалването. С това решение касаторите като ответници по иск с пр. осн. чл.2, т.2 от ЗОДОВ, вр. с чл.53 от ЗЗД, предявен от В. И. са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 5 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и 100 лв. – за имуществени вреди от обвинение в престъпление, по което ищецът е оправдан.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, но са допустими само срещу въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди; по иска за обезщетяване на имуществени , предявен и уважен срещу ответниците за 100 лв., въззивното решение не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 от ГПК.
По жалбата на ОДМВР – С.: за допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че по въпроса за отговорността на извършилата процесуално следствените действия ОДМВР липсва достатъчно съдебна практика, която да отчита, че ОДМВР не е повдигнала обвинението, действията й са формално законни и съотв. не може да носи отговорност по чл.2, т.2 от ЗОДОВ. Доколкото има практика, тя е противоречива, като конкретни решения за противоречието касаторът не е представил.
Въззивният съд е приел, че за неимуществените вреди от незаконното обвинение солидарна отговорност носят съпричинилите го ОДМВР, в която е проведено досъдебното производство, и прокуратурата, внесла и поддържала обвинителния акт срещу ищеца. Това становище съответства на практиката на ВКС, вкл. по чл.290 от ГПК – напр. Р №316/10 г. по гр.д. №503/09 г. на трето г.о. Затова не са налице сочените основания по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК за допускане на обжалването по жалбата на ОДМВР – С..
По жалбата на Прокуратура на РБ срещу решението по иска за неимуществени вреди: касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос за определянето на размера на обезщетението по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД се решава противоречиво от съдилищата, като в сходни случаи се определят обезщетения с големи различия. Процесуалният въпрос – за обсъждане на всички доказателства при установяването на релевантните за размера на обезвредата обстоятелства, пък е решен в противоречие с ППВС №4/68 г. задължаващо съда да ги установи и отчете във всеки конкретен случай. В противоречие с ТР №3/04 г., изискващо да се установи причинната връзка на вредите с увреждащото незаконно действие, е решен и въпросът за изражението и обема на подлежащата на обезщетяване неимуществена вреда.
Соченото противоречие не се установява: според ППВС №4/68 г., справедливостта не е абстрактно понятие, а се обосновава с конкретните обстоятелства по случая, които съдът е длъжен да установи и обсъди при определяне размера на обезвредата. В съответствие с указаното въззивният съд е отчел тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение за престъпление по чл.128 от НК, наказуемо с лищаване от свобода, на 22 годишна възраст, когато бил житейски незрял и неукрепнал, за да се справи с притеснението и грижата, които обвинението му причинило за период от около пет години – от образуването на наказателното производство през м.10.04 г. до окончателната оправдателна присъда през м.06.09 г. От друга страна е отчетено, че срещу ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение – подписка, така че обвинението не е възпрепятствало личната му, вкл. на предвижване, свобода и възможността му да работи и осъществява трудовата си дейност като ел. мехник. Или обезщетени са само намиращите се в пряка причинна връзка с обвинението морални страдания – неспокойствие, притеснения и грижи, при съобразяване на особеното им психично въздействие и тежест на понасяне от младия, житейски неустановен и незрял ищец. За доказване на вредите и причинната им връзка с незаконното обвинение са събрани и преценени свидетелски показания, както и данните по наказателното дело за квалификацията на обвинението, продължителността на наказателното преследване и взетите мерки на процесуална принуда. Така не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК за допускане на обжалването и по тази жалба. Различните в конкретността си обстоятелства на случая, обосновали различен размер на обезщетението във въззивното и в приложенвите към жалбата решения на съда, не сочат на противоречие по см.на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК при прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №617/10 г. от 15.11.10 г. по иска за обезщетяване на неимуществени вреди на осн. чл.2,т.2 от ЗОДОВ, по жалбите на ОДМВР – С. и Прокуратура на РБ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на ОДМВР – С. и Прокуратура на РБ срещу същото решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди, предявен и уважен в размер на 100 лв.
Определението, само в частта за оставяне на жалбите без разглеждане, подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: