3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
ГР. С., 25.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.01.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1204/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №187/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] по чл.200 от КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и на имуществени в размер на 798 лв. – разходи за лечение и лекарства и 150 лв.- за транспорт, от претърпяна на 20.05.08 г. трудова злополука.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима само в частта за обезщетението за неимуществени вреди; искът за имуществените е с обжалваем интерес под 1000 лв. и решението на ОС по него не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.2 от ГПК, първоначална редакция.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК. Не сочи обаче конкретен материално или процесуалноправен въпрос от предмета на спора в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания на чл.280, ал.1 от ГПК. Доводите му са за неправилност и необоснованост на решението – ОС не е обсъдил всички обстоятелства и факти, а обсъдените са анализирани и тълкувани превратно. Така ОС неправилно приема изводи за характера на травмите, особеностите на лечението им и степента на възстановяване на увредения ищец. Неправилно е прието и 60 % съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалият при груба небрежност. Неоснователно е и позоваването на застрахователния договор, сключен от работодателя, въз основа на който на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение от 13 216 лв., приспаднато от размера на определеното му обезщетение за неимущ. вреди.
Изложеното сочи на осн. по чл.281,т.3 от ГПК, което ВКС не разглежда в това производство – ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК. С указанията там касаторът е следвало да се съобрази при изготвяне на изложението си по чл.284, ал.3 от ГПК, за да спази процесуалния закон и за да може ответникът по жалба да се защити в това производство, за което последният изрично е възразил в отговора си. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни по цел и предпоставки от тези по чл.281 от ГПК и следва да бъдат ясно посочени и обосновани.
Дори да се приеме, че от изложението могат да се извлекат материалноправният въпрос: кои са признаците на грубата небрежност по см. на чл.201,ал.2 от КТ, като основание за намаляване на обезщетението при съпричиняване на тр. злополука и процесуалният: как следва да се обсъждат доказателствата по делото при решаване на спора, те не са решени от ОС в противоречие с цитираните решения на ВКС №№ 1429/93 г., 1202/95 г. и др. , за да е налице осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/ на задължителна и приравнената й практика на ВКС по т.1 касаторът не се позовава/. Въззивният съд подробно е анализирал поведението на пострадалия, който не е положил и минималната грижа, според минималните изисквания за безопасност на труда в посочените от съда нормативни актове – тази, която и най- небрежният би положил за своята работа и здраве, подчертано пренебрегвайки инструктажа и правилата за безопасност, които е познавал. При злополуката той се намирал в асансьорната шахта под товара – платформата и го поддържал и направлявал с ръце, въпреки нормативната забрана за това. Затова небрежността му не може да се характеризира като обикновена – недостатъчна бдителност, ловкост и съобразителност, при изпълнение на възложената му работа. На осн. чл.200, ал.4 от КТ обезщетението за неимущ. вреди е прието в случая за издължено изцяло с платената на пострадалия сума по сключения от работодателя застрахователен договор; застраховането е предвидено в ЗЗБУТ задължително за работниците, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. За намаляването на обезщетението по чл.200 от КТ / вкл. за неимуществени вреди/ със застрахователното е и р. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК по гр.д. №719/09 г. на четвърто г.о.
Събраните по делото доказателства са обсъдени от ОС подробно и в съвкупността им и решението му е основано на установените факти и закона, според изискването на чл.12 и 235 от ГПК / чл.188 от ГПК, отм./, както е прието в константната съд. практика.
Законът, който урежда тр. злополука и последиците й – КТ и КСО, не е неясен или непълен.Въпросите за обезщетяването на вреди от тр. злополука са широко разработени в практиката на съда – задължителна и без такъв характер. Затова не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №187/10 г. от 4.05.10 г. по иска с пр. осн. чл.200 от КТ за обезщетяване на неимуществени вреди от тр. злополука.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. Г. срещу същото решение по иска с пр. осн. чл.200 от КТ, за обезщетяване на имуществените вреди, с обжалваем интерес под 1000 лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: