1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
ГР. София 01.12.2010 г.
2
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.11.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1007/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Ярдцевски срещу въззивното решение на Окръжен съд П. /ОС/ по гр.д. 0267/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Г. И. за сумата от 5 500 евро – неизплатена част от цената, уговорена в сключения между страните предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху недв. имот и строеж на жилищна сграда, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата и неустойка за същото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280 от ГПК – касаторът се позовава и на трите точки, но само формално, без да ги обосновава откъм специфичната им цел и предпоставки.
Поставя като значими за спора материалноправните въпроси: може ли по предварителен договор за прехвърляне на собственост и за строителство на жилищна сграда цената да се уговори общо / за дв. място и за обектите в сградата/ или следва да е уговорена за всяки обект; при прехвърляне на собствеността на имота с окончателен договор на цена по – ниска от договорената в предварителния, може ли продавачът да претендира остатакът до пълната сума на строителството на основание предварителния договор.
Първият от въпросите е без значение за спора – въззивният съд е приел, че предварителният договор може да се сключи за обща цена на обещаните за прехвърляне обекти, действителен е и поражда облигационната обвързаност, на която е основал искът си касаторът. Такова е разрешението и в Р по гр.д. №689/09 г. на ВКС, четвърто г.о., и по гр.д. №1311/09 г. на трето г.о., по чл.290 от ГПК.
Обещаните за прехвърляне обекти – ид.части от дворното място, апартамент и изба в построената там жилищна сграда, са прехвърлени от ищеца на ответницата с окончателен договор на цена 4750 лв., по –ниска от определената обща в предварителния договор 35 000 евро. Ищецът обаче признава, че е получил 29 500 евро от ответницата, като част от уговорената цена. ОС е приел, след тълкуване на клаузите на предварителния и на окончателния договор, че отношенията на страните за цената са окончателно уредени с последния и че тя е в размер на сбора от платената и уговорената в окончателния договор цена. Претендираните с иска 5 500 евро в повече/ според първоначално определеното в предварителния договор/ не се дължат по окончателната воля на страните, при липса на условието и обезпеченията по р.VІІІ от предв. договор, предвидени ако окончателният се сключи без да е платена пълната цена, което предполага и посочването й в нот. акт..
Договорното съдържание се определя свободно от страните, в рамките на позволеното от закона и морала. Или отговорът на втория въпрос се извлича в конкретността на казуса, след тълкуване на клаузите на предварителния и окончателния договор, като се отчете връзката между тях – първият подготвя сключването на втория; с втория собствеността се прехвърля срещу окончателно определена цена, посочена в договора, като съществен елемент на продажбата.
Въпросът не е поставен в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК – не е посочена практиката на съда – задължителна или без такъв характер, на която даденото му от въззивния съд разрешение противоречи / т.1 и 2/. Не е обосновано и значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касаторът не се позовава на непълнота или неяснота в закона, които да се отстранят с тълкуване, нито на липсваща или остаряла практика, която да се нуждае от осъвременяване при променени обществено икономически условия. Известно е, че искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД е широко застъпен в съд. практика, като неизбежно е отчетена и динамиката на обществено – икономическите отношения при сключването и обявяването за окончателни на предварителните договори.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд П. по гр.д. № 267/10 г. от 12.03.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: