1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
ГР. София, 15.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.12.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1132/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд М. /ОС/ по гр.д. №30/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от А. Б. срещу касатора иск по чл.284, ал.2 от ЗЗД – за сумата от 4973 лв., получени от ответника – довереник в изпълнение на поръчката, които той не е предал на ищеца – доверител.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава и на трите точки. Изложените осем въпроса не представляват материално или процесуално правен въпрос от значение за спора по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. С тях във въпросителна форма са изложени доводи по съществото на спора, относими към правилността на решението като касационно основание – за квалификацията и основателността на иска при установените по делото факти и конкретно – при оттегляне на пълномощното от упълномощителя, който не е уведомил пълномощника за това; за нуждата упълномощителят да потвърди извършените от пълномощника след оттегляне на пълномощното действия, за да произведат те действие за него; за волята на упълномощителя, изразена в писменото пълномощно, без да е сключен и писмен договор за поръчка; за възможността на съда да даде ход на делото при удостоверено с документ заболяване на страната, без адвокатът й да е призован изрично заедно с нея по делото.
Дори да се приеме, че от така изложеното може да се извлече материално или процесуалноправен въпрос от значение за спора, той не е поставен в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът не сочи задължителна практика на ВКС, на която въззивното решение да противоречи по конкретен правен въпрос от предмета на спора. Приложените решения на ВКС са без задължителен характер и въззивното не им противоречи – приетото в р№490/01 г. ,че договорът за поръчка за закупуване на акции следва да е сключен писмено /според предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на вземане/ е неотносимо към настоящия случай, в който довереникът е натоварен да получи за доверителя дължимото на последния застрахователно обезщетение от гаранционния фонд. ОС е приел, че довереникът е изтеглил сумата като пълномощник на доверителя, действал е от негово име и за негова сметка и следва да му предаде /отчете/ получената за него сума, което не е сторил. Или действията не са извършени без представителна власт, а съобразно издаденото пълномощно в изпълнение на договора за поръчка. Затова неотносимо към спора е и решението на ВКС №1276/00 г. за необходимостта от потвърждаване в изискуемата за това форма на действия, извършени от лице без представителна власт. По въпроса води ли дадената от първоинст. съд невярна квалификация на иска до недопустимост на решението му като постановено по непредявен иск, въззивният съд е изложил съображения в съответствие с практиката, на която се позовава касаторът – Р №941/09 г. на ВКС. Р по т.д. №642/05 г. на ВКС – за задължението на въззивния съд да обезсили решението на първата инстанция, постановено по нередовна искова молба, ако нередовностите не бъдат отстранени и пред въззивната и прекрати производството по иска, е неотносимо към настоящото дело. Така не са налице основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК.
Не е налице и основанието по т.3 – то не съвпада с неправилността на решението / както го възприема касаторът/, а е налице при липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика или при неяснота, противоречие или непълнота в закона, които да се отстранят чрез тълкуването му / ТР №1/19.02.10 г./.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд М. по гр.д. №30/10 г. от 16.04.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: