1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 669
гр. София, 26.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 26 октомври през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1623/09 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Допуснато е разглеждане на касационните жалби на С. Р. и на М. Д. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №4812/09 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че от съществено значение за спора относно задграничните пътувания на детето с всеки от родителите, по чл.72 от СК, отм. е материалноправният въпрос за разрешаването му в интерес на детето и процесуалният – за цялостното изследване на този висш интерес, след преценка на всички данни по делото, вкл. тези за промененото местоживеене на майката Д.. От значение за спора е и въпросът за степента на конкретност, в която следва да бъде формулирано искането за заместващо съгласието на родителя съдебно разрешение – дали за всяко пътуване зад граница, с посочване на дестинация и време, което е житейски затруднително, административно трудно осъществимо и води до ненужно според касатора ограничение на възможността детето да пътува, или общо за определен период, като извършването на пътуванията по преценката на и с родителя е достатъчна гаранция за интереса на детето при всяко от тях. Въпросите освен за спора са от значение и за точното прилагане на закона, както и развитието на правото чрез издирване на пълното и точно съдържание на правната норма на чл.72 от СК, отм., вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД и прилагането й в интерес на детето при разрешаването на конкретния спор между родителите при съвместното упражняване на родителските права.
Във всяка от жалбите се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение в частта , с която въззивният съд е отказал да даде разрешение, заместващо съгласието на другия родител за всякакви / неограничени/ пътувания с детето, иска се отмяната му и пререшаване на спора с даване на такова разрешение. Същевременно всяка от страните оспорва жалбата на противната като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбите, намира следното: Въззивният съд е отхвърлил исканията на всеки от родителите / които живеят разделено/ за даване на заместващо съгласието на другия разрешение детето да пътува неограничено с родителя -ищец в чужбина. Приел е, че не се установява такова неконкретизирано по време и посока пътуване да е в интерес на детето; необходима е допълнителна информация за това къде точно и как се очаква да пътува в чужбина детето и в какви условия ще бъде поставено там. Правото на детето да е с родителите си по чл.9 от Конвенцията за защита на правата на детето и правото на личен и семеен живот, гарантирано от Е. конвенция за правата на човека не сочат на безусловна нужда и интерес на детето да пътува навсякъде с родителите по тяхна преценка. Напротив, при конкретната преценка за интереса на детето, съобразена и с цитираните актове, се налага извод, че някои пътувания в чужбина на детето, дори с родителите биха могли да имат негативно въздействие за него, поради което съдът не следва да ги разрешава.
На въпроса за степента на конкретност на искането за даване на съдебно разрешение за пътуванията на детето в чужбина вече е отговорено в практиката на ВКС – решение №446/10 г. по гр.д. №4549/08 г., на четвърто г.о., по реда на чл.290 от ГПК.
Там, както и в обжалваното въззивно , е прието, че детето има право на свободно предвижване – вкл. пътуване в чужбина, но не може да го упражнява нито само, нито със съгласието на само единия от двамата родители. При нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Съдът обаче не може да разреши на ненавършилото пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина, при спор на родителите, тъй като такова пътуване не изключва възможноста детето да бъде заведено в страни с размирици, природни бедствия, епидемии и др. или поставено в неблагоприятни за живота и възпитанието му конкретни условия.
В решение по гр.д. №1052/09 г. на ВКС четвърто г.о. пък е прието, че при дадено глобално и безусловно разрешение за пътуване на детето в чужбина, не е гарантирано връщането му в страната, ако пътува в страни извън Е. общност или с които РБ няма договори за правна помощ. Така държавата се лишава от всякакъв контрол над действията на родителя, с когото детето пътува и не може да гарантира изпълнението на собствените си решения за упражняване на родителските права и режима на лични отношения с детето.
ВКС на РБ споделя цитираната практика и на осн. чл.291,т.1 от ГПК постановява решението си по делото съобразно нея.
При този отговор на въпроса – поставен и в двете жалби –че искането следва да е конкретно в посочената степен, за да позволи произнасяне с оглед интереса на детето, след представяне и на допълнителни данни, че този интерес е конкретно защитен при излизането му в чужбина, жалбите са неоснователни.
ВКС на РБ споделя принципно верните доводи и на двамата касатори за свободата на детето да пътува с родителите – в случая то е на 12 години и при подходящи условия и насърчаваща го семейна среда това безспорно би разширило погледа и познанията му за света. Тази свобода следва да търпи само разумни ограничения, предписани от националния закон и необходими в обществен интерес и за закрила на детето / чл.10, т.2 от КЗПД/. Съгл. чл.72 от СК, отм. родителските права се упражняват от родителите заедно и поотделно; при разногласие между тях спорът се решава от съда в производство по спорна съдебна администрация. На осн. чл.76, т.9 от ЗБЛД, в актуалната му редакция, при разногласие на родителите относно напускането на страната от непълнолетните им деца, спорът се решава по реда на чл.123 от СК / чл.72 от СК, отм./. Или законът изрично е предвидил детето да напуска страната със съгласието на двамата родители или ако такова не се постига – спорът да се решава от съда, който при възникналото разногласие следи за интереса на детето, според посоченото по-горе. Това не поставя детето в случай на спор между родителите в по- неизгодно положение, отколкото ако такъв липсва. Съдът преценява това, което следва да преценят съвместно при взаимно доверие и пълна информираност за детето родителите му, упражнявайки родителските права с грижа и в интерес на детето – чл.68 от СК, отм., чл.123 от СК/2009 г… Детето пък има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие – чл.124, ал.1 от СК/2009 г., за което съдът следи във всеки случай на засягащо го съд. производство, каквото е това по чл.72 от СК, отм.
Въззивното решение, с което са отхвърлени исканията на родителите за даване разрешение за неограничени пътувания с детето, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Страните, ако разногласието им за пътуванията на детето в чужбина продължава, следва да поискат отново от съда заместващо разрешение, но при съобразяване с изискванията за конкретност по време и място, посочени по-горе.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Градски съд София по гр.д. № 4812/09 г. от 17.07.09 г., в обжалваната част, с която са отхвърлени исканията на С. Р. и М. Д. / като родители на малолетния А. Р., род. през 1998 г./ за даване на съдебно разрешение за неограничени пътувания на детето в чужбина с всеки от тях, заместващо съгласието на другия родител.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: