1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1221
ГР. София, 13.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.12.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1081/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Ю. Х. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №1049/09 г. и по допускане на обжалването.
С решението са отхвърлени исковете на касатора срещу З. Б. и „Ф. Нунди” ООД – гр. София, предявени на осн. чл.45 и 49 от ЗЗД, за сумата 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от уронване доброто име на ищеца и създаването на неверни представи за личността му в обществото, чрез разпространяване на изготвената от първия ответник по възлагане от втория недостоверна и заблуждаваща информация чрез медия – Агенция „Ф.”, със съобщение от 24.07.08 г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК: касаторът се позовава на т.2 и 3. Сочи, че материалноправният въпрос за причинната връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди, като елемент от състава на отговорността по чл.45 от ЗЗД е решен от въззивния съд в противоречие с решение на ВКС №754/09 г. на І-во г.о. Въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото в случая недостоверната и заблуждаваща информация е разпространена чрез електорнна медия, чиито потребители / адресати/ са неограничен кръг лица.
Твърдяното противоречие по т.2 с казуално решение на ВКС не е налице. В случая възззивният съд е приел, че не се установява доброто име и обществената представа за ищеца да са увредени с процесната публикация за извършвани работи по монтиране на алпийски тролей в природозащитена местност, чрез къртене и увреждане на скали, с което се губи ефектът на феномена „Чудните мостове”, край с. Забърдо. Изрично е посочено, че сигналът за това е подаден от туристи и слушатели на радио „Ф.” Никъде в публикацията не са споменати името на ищеца и дружеството, на което той е управител. Негативната обществена нагласа срещу ищеца е в резултат на последвали публикации и радиосъобщения, които нямат за първоизточник процесното съобщение на Агенция „Ф.”. В соченото от касатора решение на ВКС обезщетение по чл. 49 от ЗЗД е присъдено за изнесена в пресата злепоставяща ищеца информация за уволнението му, поради тежки служебни нарушения, граничещи с престъпление и уронване престижа на службата, преди влизане на уволнителната заповед в сила. Тя е отменена от съда като неправомерна, неправомерно е и разгласяването й с внушения за сериозни нарушения на ищеца, което му причинило неимущестени вреди – морално страдание, отрицателна обществена нагласа. Различно е съдържанието на разгласеното – то сочи конкретно ищеца с информация за уволнението му поради служебни нарушения и изхожда от ръководството на структурата, в която е работил. Или фактическата обстановка по двете дела, въз основа на която е формиран извод за елементите от състава на чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД е различна / за което възразяват и ответниците/, а правният въпрос за необходимостта от установяването на причинна връзка между доказано неправомерното деяние и настъпилите вреди е решен еднакво. Приложеното определение на ВКС в производство по чл.288 от ГПК не е практика по см. на чл.280, ал.1 от ГПК.
Поставения материалноправен въпрос в конкретността на случая – съобщение чрез медия, не разкрива особености, които да сочат на основанието по т.3. Искове за обезщетяване на вреди от такова действие са често срещани в практиката /видно и от приложеното за основанието по т.2 решение на ВКС/, като характерни за информационното общество. При тях установяването на елементите на деликта по чл.45 и 49 от ЗЗД не поставя въпроси извън общоприетото за деликтната отговорност, поради което не е необходимо тълкуване на закона за изясняване точния смисъл и съдържанието на правната норма, при отчитане особеностите на случай, за който липсва съдебна практика.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П.ски апелативен съд по гр.д. №1049/09 г. от 9.04.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: