О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1179
ГР. София 01.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.11.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1047/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. З. срещу въззивното решение на Окръжен съд В. /ОС/ по гр.д. №403/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу „Н. Д. Г. М.” ЕООД по чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ – за отмяна на дисциплинарното уволнение от длъжността „Управител сектор „П.”, наложено й за нарушение по чл.190, т.2 от КТ, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т.2 и 3. Поставя процесуалните въпроси: Следва ли въззивният съд да обсъди възраженията й за нарушаване на чл.193 и чл.194 от КТ при налагане на наказанието, като императивни норми, за които съдът следи и служебно и представлява ли сканираният документ / заповед за уволнението й/ годно доказателствено средство, удостоверяващо, че дисциплинарното наказание е наложено от законния представител на работодателя. Първият от въпросите е поставен в контекста на основанието по т.2 – като решен от въззивния съд в противоречие с представени влезли в сила решения на съдилищата, а вторият – по т.3, като такъв от значение за точното прилагане на процесуалния закон и за развитието на правото, при липса на съдебна практика за доказателствената годност / сила/ на сканирания документ, изпратен и получен по интернетмрежата.
По първия въпрос: Възражението на касаторката за нарушение по чл.193 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание е обсъдено от въззивния съд и прието за неоснователно – на л.23 от делото. Същото е и с възражението за нарушаване на чл.194 от КТ – макар по –горе на същия лист въззивният съд да е изложил съображения за късно въвеждане на довода за нарушението от ищцата в процеса, като краен резултат е споделил извода на първоинстанционния съд / л.99/, че работодателят е узнал за нарушението нарушението на 11.08.09 г. по сигнал от негов служител . Тогава е задвижил процедурата за проверка на нарушението на тр. дисциплина с конкретните му признаци и е наложил наказанието за него със заповед от 25.08.09 г., с което законоустановеният срок по чл.194 от КТ от откриване на нарушението е спазен. Така не е налице противоречие между въззивното решение и представените на ВКС №432/02 г. и №1506/99 г. и на Х. окръжен съд №120/09 г./за Р на СГС по гр.д. №4540/03 г., няма данни да е влязло в сила/, в които е прието, че нормите на чл.193 и 194 от КТ са императивни и за тяхното нарушаване съдът следи и служебно..
По втория въпрос: на ищцата е връчена заповед за уволнение със сканиран подпис на управителя на ответното ЕООД М.Педерсен. В съд.з. на л.92 между страните е заявено и прието за безспорно от съда, че подписът върху заповедта за уволнение за работодателя е сканираният на управителя Педерсън. Спори се дали управителят действително е положил подпис върху заповедта или друго лице е сканирало подписа му на съответното място, при заявеното от пълномощника, че оригиналите на заповедите са загубени при изпращането им по пощата от Д.. Този спор е разрешен въз основа на доказателствата по делото – разменената във връзка с нарушението кореспонденция, като е взета предвид и декларацията на управителя, постъпила в процеса, че лично е подписал заповедта за уволнение, изпратена с имейл и връчена на ищцата. Така въпросът е решен в съответствие с практиката по чл.194, ал.1, 165, ал.1 и чл.178 от ГПК /съотв. чл.155, 134, 142 от ГПК, отм./- напр. Р на ВКС №1087/08 г. на четвърто г.о. , 1120/08 г. на второ г.о. Затова ВКС в настоящото производство не споделя довода на касатора, че практика липсва и е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд В. по гр.д. №403/10 г. от 6.04.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: