2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1060
гр. С.,24.11.2010г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 427 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. Ч. В. и С. П. В. са обжалвали въззивното решение на Видинския окръжен съд № 140 от 16.10.2009г. по гр.д. 485/2008г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал. 1 и 2 ГПК и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът С. Янкулав В. е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
В. окръжен съд е оставил в сила решението на Видинския районен съд № 1139 от 27.12.2006г. по гр.д.№ 229/2006г. с което са отхвърлени исковете по чл.33 и 66 ЗС.
Въззивният съд е приел, че в дворното място, в което се намира процесният имот са построени две сгради . Едноетажната сграда е обособена в три самостоятелни обекта и ищецът няма вещни права в тази сграда – той притежава етаж от двуетажната сграда, построена в същото дворно място при условията на свързано застрояване, следователно налице е етажна собственост, дворът представлява обща част и за продажбата на самостоятелни обекти не се прилагат чл.33 и 66 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за преценката и значението на доказателствата, събрани при повторното разглеждане на делото при отсъствие на указания в отменителното решение за събиране на нови доказателства, което противоречи на ТР 1/2001г. Такова противоречие обаче няма, защото в предходното отменително решение ВКС изрично е посочил, че съдът е следвало да изясни въпроса от съществено значение за делото дали е било извършено преустройство на закупеното с нот.акт 39/1960г. североизточно дюкянско помещение и кухнята зад него в жилищен имот и това е станало преди 17.05.1963г., а изясняването на този въпрос безспорно изисква събиране на нови доказателства. От друга страна в същото тълкувателно решение е казано, че когато решаването на спора изисква притежаването на специални знания, каквито съдът няма, той е длъжен по свой почин да назначи вещо лице. Именно в изпълнение на това си задължение въззивният съд е изслушал нови технически експертизи и е основал решаващите си мотиви за отсъствие на предпоставките на чл.33 и 66 ЗС на тях, следователно не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – нарушение на задължителната практика на ВКС. Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, защото даденото тълкуване на разпоредбите на чл.33 ЗС и чл.66 ЗС не противоречи на последователната практика на отделни състави на ВКС, както и на другите съдилища, че разпоредбата на чл. 33 ЗС не се прилага в случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделни сгради, принадлежащи на различни собственици, и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото – решение № 45 от 1.IV.1960 г., ОСГК, решение № 1216 от 10.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2006 г., V г. о. Въпросът как следва да бъдат обсъдени обясненията на страната по чл.114 ГПК /отм./ макар и разрешен в противоречие със съдебната практика, която приема, че признанието на изгоден факт няма доказателствена стойност не е от значение за решаването на спора, тъй като не обуславя крайните изводи на съда за неоснователност на предявения иск. Доколкото не се поддържа от касаторите, че по делото са събрани доказателства, обсъждането на които би довело до формиране на различни правни изводи, поставеният въпрос за неспазване на разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ и на указанията в ТР 1/2000г. т.19 на ВКС, ОСГК се явява неотносим в производството по чл.288 ГПК.
Поставеният въпрос в изложението по чл.284 ал.1 т.1 ГПК налице ли е съсобственост в случай при който стълбището с входното антре за даден недвижим имот, собственост на ищцовата страна се намират в имота, предмет на иска по чл.33 ал.1 ЗС е свързан с тълкуване на разпоредбата на чл. 77 ЗС, по приложението на която съществува трайно установена съдебна практика на ВКС и тя е във възприетия от въззивния съд смисъл, че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона какъвто не е предвиден при незаконно преустройство на недвижим имот / решение № 53 / 12.02.2009 г. ВКС II г. гр. д. № 5626/2007 г., решение № 1442 /0 2.12.2008 г. на ВКС , V г.о. по гр. д. № 6274/2007 / . Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предполага непълнота или неяснота в закона или необходимост от осъвременяване на съдебната практика на ВКС по прилагане на конкретна правна норма, което не е мотивирано в изложението за допускане на касационното обжалване. Промяната в обществените отношения , на които се позовават касаторите не обосновава необходимост от признаване на способи за придобиване на собственост различни от предвидените в закона.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд № 140 от 16.10.2009г. по гр.д. 485/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: