О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1218
София 10.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1062 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. М. С. от гр.Т.,чрез процесуалния представител-адвокат Г. против въззивно решение № 181 от 13.04.2010г.по в.гр.д.№ 221 по описа за 2010г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 48 от 20.01.2010г. по гр.д. № 1792/09г.на Добрички районен съд и са присъдени направените разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставените три въпроса- за мотивираността на обжалваната заповед съобразно изискванията на чл.195 от КТ ,за спазване на преклузивния двумесечен срок по чл.194 от КТ и за изпълнението от страна на съда на задължението му по чл.236 ал.2 от ГПК –да извърши преценка на всички ангажирани по делото доказателства. Отделно се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за доказателствената сила на писмените обяснения на ищеца,дадени по реда на чл193 от КТ и за това дали само въз основа на тях може да се приеме дадено нарушение за извършено.Позовава се на общо десет казуални решения на ВКС,на Софийски апелативен съд и Великотърновски окръжен съд,на две определения на ВКС и ТР №1/2001г.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззвиният съд е приел,че ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.3 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на възложената му работа в качеството му на директор на училище да организира, контролира и да отговаря за цялостната му дейност/в който смисъл са посочените нарушения по т.1,2,3, 4,5,6 и 7 от заповедта за уволнение/и да разпределя преподавателската работа между учителите/нарушение по т.11 от заповедта за уволнение/. Съдът е счел,че тези нарушения са достатъчно тежки по смисъла на КТ,за да обосноват налагането на дисциплинарно наказание”уволнение”-без да е необходимо да се обсъждат останалите посочени от работодателя като допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.7 и т.10 от КТ.
С оглед така описаните мотиви на въззивния акт – поставените от касатора три въпроса са от значение за изхода на спора,защото са свързани с решаващите мотиви на съда и с формираните от него изводи по същество.За същите обаче не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.2 от КТ за допускане на процесната касационна жалба до разглеждане и за тях не може да се счете,че са решавани противоречиво от съдилищата.Това е така,тъй като в посочените от касатора решения не е дадено противоречиво на даденото от въззивния съд разрешение на поставените правни въпроси,от значение за изхода на спора относно- спазване на изискванията на чл.195 от КТ, на преклузивния двумесечен срок по чл.194 от КТ и за изпълнението от страна на съда на задължението му за преценка на ангажираните по делото доказателства.Обжалваната заповед за уволнение, в която са изброени двадесет и две нарушения и е в обем от десет страници, е достатъчно подробна,ясна и недвусмислена.При положение-че в нея към всяко едно от изброените нарушения са изложени доводи с конкретни факти и данни /с посочване на точни дати,имена, учебни часове,предмети,класове,молби,видове водени книги,конкретна документация, нормативи,издадени заповеди,графици/ -може да се направи извод,че за посочения като извършител на нарушенията ищец – е било ясно за какво му е наложено наказанието,могъл е да се запознае с мотивите на работодателя и съответно да организира защитата си.В исковата молба и в последвалата въззивна жалба– не се съдържат доводи за неспазване на преклузивните срокове по чл.194 от КТ,съответно по тях в хода на производството ответната страна не е излагала съображения и доказателства не са събирани.На това основание е недопустимо такива доводи да се навеждат едва пред касационната инстанция,още повече,че въззивният съд е изложил аргументи относно спазването на преклудиращия едногодишен срок.Относно задължението на съда по чл.236 ал.2 от ГПК- също не може да се счете,че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата.Касае се за законоустановено задължение, необходимостта от изпълнение, на което не подлежи на обсъждане. Освен това –въззивният съд се е съобразил със същото,като в мотивите си подробно е обсъдил всяко едно от доказателствата,съотносимо към обсъжданите от него нарушения и съобразно тях е извел правните си изводи,като е аргументирал защо не обсъжда останалите нарушения/за които са били съотносими други доказателства/.
Не е налице и другото посочено основание по чл.280 ал.1 т.3 от КТ за допускане на процесната касационна жалба до разглеждане по поставения въпрос за доказателствената сила на писмените обяснения на ищеца, дадени по реда на чл193 от КТ.Така поставения въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,по смисъла вложен в това понятие съгласно т.4 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС,тъй като –той вече е разрешен с постановен по реда на чл.290 от ГПК акт.С решение № 694 от 17.11.2010г.по гр.д.№ 280/09г.на ІV г.о.на ВКС е прието,че писмените обяснения,дадени от ищеца по реда на чл.193 от КТ, в които се признава извършеното нарушение трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.Касае се до извънсъдебно признание на работника пред работодателя,за което съществува възможност да не отговаря на истината,поради което съдът следва да го прецени с оглед на всички останали съотносими доказателства,които са ангажирани по делото.В случая –въззивният съд е изпълнил това си задължение.Същият освен на признанията на ищеца-се е позовал и на констативен протокол №ОМД 10-67 от 30.12.2008г.,заповед № РД 04-64 от 6.11.2008г.,издадени от ищеца други заповеди и ангажирани гласни доказателства.Следва да бъде отчетена и спецификата на случая, произтичаща от обстоятелството,че голяма част от нарушенията/особено тези,свързани с неизпълнение на вмененото задължение за осъществяване на контрол/ се реализират с неизпълнение на правила,произтичащи от подзаконови нормативни актове/ППЗН/,КТД и Правилника за вътрешния ред на училището,поради което произтичат от закона и не могат да се доказват с нарочни писмени доказателства.
Мотивиран от изложеното,като намира,че не са налице посочените от касатора основания по чл.280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 13.04.2010г.по в.гр.д.№ 221 по описа за 2010г. на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.