О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1000
София 14.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 727 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Л. Й. Г. със съдебен адрес в гр.София,чрез процесуалния си представител-адвокат А. против въззивно решение от 12.06.2009г. по в.гр.д.№ 3664 по описа за 2007г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 3.07.2009г. по гр.д. № 23487/06г. на Софийски районен съд,33 състав в частта досежно отхвърлянето на предявените искове с правно основание чл.472,във вр.с чл.470,474 ал.4 от ГПК/отм/за прогласяване на нищожност на нотариално действие по съставяне на н.а. №192 т.ІІІ д.503/16.07.2001г.за дарение на недвижим имот и с правно основание чл.431 ал.2 от ГПК/отм./за отмяна на констативен н.а. № 48 т.ІІІ д.452/18.02.1997г. за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ и на н.а. №192 т.ІІІ д.503/16.07.2001г.за дарение на недвижим имот и е прекратено производството по делото в тази част, а в останалата решението е оставено в сила/без частта за разноските,в което е пререшено/.
Не сочи конкретно основание за допустимост на подадената жалба на чл.280 ал.1 от ГПК,но се поставя въпрос и той е за правното основание на иска и в тази връзка-дали съдът се е произнесъл по непредявени искове.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд се е произнесъл по три обективно съединени искове-съответно с правно основание –по чл.26 ал.1 изр.1 от ГПК, по чл.431 ал.2 от ГПК/отм./и по чл.472,във вр.с чл.470,474 ал.4 от ГПК/отм/.
Тезата на касатора е,че с първите два иска-съдът не е бил сезиран,във връзка с което и поставя въпроса,въз основа на който следва да бъде преценена допустимостта на касационната жалба. Поставеният въпрос е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда,но по отношение на него не е налице никоя от хипотезите по чл.280 от ГПК,тъй като той не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,не е разрешаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съображения за това са следните:
Преценката за правното основание на иска е на съда и за да я направи той се ръководи не само от формулирания петитум в исковата молба,но и от изложените в нея фактически доводи и обстоятелства.
В случая –ищците са обосновали искането си : „да бъдат прогласени нотариалното действие и н.а. №192 т.ІІІ д.503/16.07.2001г.за дарение за нищожни”, с това,че е обявено с решение по гр.д.№ 9738/2002г. на СРС – като постановено от незаконен състав – за нищожно решение № 12 от 17.04.96г.на ПК”Младост”,въз основа на което е издаден констативен н.а.№ 48 т.ІІІ н.д. № 452 от 18.02.97г.за собственост на недвижими имот по ЗСПЗЗ в полза на наследници на В. П. Д. и впоследствие с н.а. №192 т.ІІІ д.503/16.07.2001г.е извършено дарение на собствената на С. П. 1/2ид.ч.от същия имот.При така изложената обосновка на направеното от ищците искане – следва извода,че предявеният иск е установителен- за прогласяване нищожност на договора за дарение, сключен с н.а. № 192 т.ІІІ д.503/16.07.2001г.,като противоречащ на закона, тъй като се отнася до бъдещо имущество/ с отмяната на постановеното решение № 12 от 17.04.96г. на ПК”Младост”,съдът е върнал преписката на административния орган за постановяване на решение от компетентен състав/. Съответно – формулираното в исковата молба искане за прогласяване на нищожност на нотариалния акт,може да бъде квалифицирано само като такова – за отмяна на акта по чл.431 ал.2 от ГПК/отм./
Следователно – налице е произнасяне от въззивният съд съобразно направеното искане.Правилността на изложените доводи в постановени акт –не могат да бъдат предмет на контрол,защото не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и като счита,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.06.2009г. по в.гр.д.№ 3664 по описа за 2007г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.