О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1173
София 30.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 952 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „К.” ЕООД гр.Силистра,представлявано от управителя К. процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение №6 от 1.03.2010г. по в.гр.д.№ 212 по описа за 2009г. на Силистренски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 333 от 28.09.2009г. по гр.д. № 781/2009г.на Районен съд Силистра,с което е уважен предявен иск с правно основание чл.200 от КТ до размер на 8 000лв.,обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила на 24.11.2008г.трудова злополука,ведно със законната лихва,а в останалата част до 50 000лв.е отхвърлен.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.2 от ГПК по поставените въпроси- за недопустимост на постановения съдебен акт поради нарушение на диспозитивното начало,което е обосновано с подмяна на фактическите основания,които са посочени в исковата молба и тези- по които съдът се е произнесъл и от тук- за лишаване от право на защита на ответната страна,тъй като страната е имала възможност да организира защитата си само по наведените в исковата молба доводи,но не и по тези,които съдът е приел.Касоторът сочи в потвърждение на тезата си три казуални решения на ВКС-по гр.д.№ 548/99г.,по гр.д.№211/93г. на І г.о. и по гр.д.№ 7/57г.на ІV г.о.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е възприел доводите на първоинстанционния съд за това,че ответникът/сега касатор/ следва да понесе отговорността и да обезщети причинените на ищеца неимущствени вреди,които са причинени вследствие на претърпяната от него на 24.11.2008г.трудова злополука,настъпила по време и във връзка с изпълнение на възложената му от работодателя трудова задача,довела до неговата временна нетрудоспособност.Съдът е приел за определящи- наличието на трудовоправна връзка между страните по делото и безспорния факт,че здравето на работника е увредено именно в хода на работния процес.Този акт-въззивният съд е постановил въз основа на предявен иск с правно основание чл.200 от КТ,по искова молба-в която ищецът е изложил фактически доводи във връзка с претърпяна от него на 24.11.2008г.трудова злополука.
При тези факти -следва да се приеме,че поставеният от касатора въпрос във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда,изразяващи с в нарушение на принципа на диспозитивното начало и на правото на защита-освен,че не е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда,съставлява теза,която не се споделя от настоящия съдебен състав.Това е така,защото съдът –в съответствие/а не в нарушение/на посочения принцип на диспозитивното начало се е произнесъл по наведения в исковата молба-факт: настъпилата на 24.11.2008г.трудова злополука,като е коментирал с оглед заявената искова претенция-как тази злополука се е отразила на здравословното състояние на ищеца и конкретно- какви неимуществени вреди – той е изтърпял вследствие на това.Обстоятелството,че ищецът е посочил най-общо претърпените неимуществени вреди като причинени по време на злополуката и след това в хода на последвалото лечение- болки,страдания,силна уплаха и стрес,а съдът ги е конкретизирал, приемайки,че вследствие на злополуката в живота на ищеца е настъпил коренен обрат и преустановяване на типичните за ежедневието му дейности,които са били заместени с необходимост да се изтърпяват различни/включително и болезнени/медицински манипулации,болничен престои,продължителна рехабилитация,стрес и неизвестност за бъдещия живот,притеснения и неудобство,страдания,подлагане на неблагоприятно въздействие на ренгеново облъчване, не дава основание за друг извод. Първо-защото всички описани вреди са в резултат от наведения в исковата молба фактически довод и второ-защото съдът е длъжен при определяне на размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД да съобрази всички конкретно настъпили последици от деянието.В този смисъл не може да бъде споделен и довода за нарушаване на правото на защита.Ответната страна/сега касатор/ е била запозната с изложените доводи и е могла да организира защитата си.
Не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Поставеният въззивен акт не е в противоречие,а е в съответствие с приетото в цитираните решения на ВКС,тъй като въззивният съд не е изопачил данните по делото и не е пренебрегнал съществени доказателства по делото/ гр.д.№ 548/99г./,дал е защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин,който е поискан от ищеца/съгласно решението по гр.д.№211/93г./ и не е събирал доказателства за изясняване спора по делото в отсъствие на страните,след приключване на устните състезания/ гр.д.№ 7/57г.на ІV г.о./.
Мотивиран от гореизложеното,като намира,че не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №6 от 1.03.2010г. по в.гр.д.№ 212 по описа за 2009г. на Силистренски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.