О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1197
София 07.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 997 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. И. К. от гр.Л.,чрез процесуалния си представител адвокат С. против въззивно решение № 104 от 6.04.2010г. по в.гр.д.№ 280 по описа за 2010г. на Окръжен съд В. Търново,с което е отменено решение № 562 от 14.12.2009г. и допълнително решение № 404 от 15.02.2010г. по в.гр.д. № 1102/2009г.на Районен съд Г. О. и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Без да се сочи конкретно основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допустимост на подадената касационна жалба – се поставя въпроса за законосъобразността на извършения подбор с оглед на факта,че със съдебно-графологическа експертиза е установено,че един от положените подписи не е на член от комисията за извършване на подбор и пред вид обстоятелството,че едно от оценяваните лица,което е в продължителен неплатен отпуск е получило по-висока оценка от тази на ищцата.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че е налице реално съкращаване на щата,тъй като от съществуващите до този момент пет бройки за заеманата от ищцата длъжност „помощник възпитател”,с влязлото в сила от 28.05.2009г.щатно разписание е било предвидено да останат четири. Счел е, че необходимия в този случай подбор е извършен в съответствие със законовите критерии,тъй като е уволнена тази служителка,която е получила най-малък брой точки съобразно показателите и оценките,които предварително са били определени от нарочно назначената за това комисия.
При тези мотиви – следва да се приеме,че поставения от касаторката въпрос – за законосъобразността на извършения подбор- касае правилността на постановения съдебен акт и въз основа на него не може да се допусне касационно обжалване.Както беше посочено в ТР №1 от 19.02.2010г.-поставеният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби не може да се произнеся дали изводите на съда по посочения от касатора правен въпрос са законосъобразни.
При липса на посочен въпрос от значение за изхода по конкретното дело- липсва общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол,определящо рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира подадената касационна жалба. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата,а в случая такива не са конкретно посочени.Касаторът не сочи решения,въз основа на които да се приеме,че въззивния съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС,както и такива на други съдилища,въз основа на които да се обсъжда евентуално наличие на противоречиво решаване от съдилищата.Поставения въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,защото по него има богата практика,включително и такава постановена по реда на чл.290 от ГПК и разглеждането му няма са допринесе за промяна на вече утвърдената съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, а и правната уредбата не е непълна, неясна или противоречива.За да е законен подбора определящо е той да е извършен от работодателя съобразно законоустановените два критерия.Няма изискване да се спазва определена процедура,да се назначава нарочна комисия,да се оформят в писмен вид нейните заключения,включително и да се съставя нарочен протокол /съответно да се поставят формални изисквания към положените подписи в него/.Преценката на работодателя е субективна/тъй като той е този,който е запознат с качествата и начина на работа на служителите/ и доколкото тя не съставлява злоупотреба с право-не може да е основание подбора да бъде признат за незаконен.
Мотивиран от гореизложеното и като счита,че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 6.04.2010г. по в.гр.д.№ 280 по описа за 2010г. на Окръжен съд В. Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.