2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1229
София, 24.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 631 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Г. В. и В. Сенов В. – двамата от[населено място], чрез процесуалния им представител адв. Л. Р., против въззивното решение № 241 от 17 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 69 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 266 от 28 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 6 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост, защото неправилно са ценени изводите на съдебните експертизи, почиващи само на предположения; превратно са тълкувани свидетелските показания за причината за наводняването на помещения в жилището на ищците; не са преценени данните за повредите по тавана на банята на касаторите и че те не могат да бъдат причинени от собствения им водомер. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали причинените вреди са настъпили вследствие на виновно бездействие от страна на касаторите, защото съдът е ценил неправилно свидетелските показания, като произнасянето по въпроса се търси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по процесуалноправния въпрос виновното бездействие, изразяващо се в непредприемане на мерки за отстраняване на теча, на не някакво конкретно активно поведение от страна на касаторите, е станало причина за настъпването на вредоносния резултат, то предявения иск е с правно основание по чл. 50 ЗЗД и постановеното решение по чл. 45 ЗЗД е недопустимо и следва да се обезсили, като произнасянето в касационната инстанция се търси на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – сочи се ППВС № 4/75 г. и решение на СГС.
Ответниците М. П. С. и Й. Т. С. – двамата от[населено място], в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочат доводи за недопускане на решението до касационен контрол, както и за неговата правилност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че не е установено наводняването да е резултат от неизправност на вертикалните канализационни щрангове, като вещите лица не дават категоричен отговор за причината за наводняването, но съвкупността на доказателствата води до този извод; според свидетелски показания, наводняването не е причинено и от наводняване, идващо от апартамента над касаторите; липсата на теч понастоящем, констатацията за извършен ремонт в апартамента на ответниците и заключение на вещите лица сочи, че причина за теча е била неизправност на инсталацията на касаторите; ищците са претърпели вреди от бездействието на касаторите.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по второто и третото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първият поставен въпрос представлява по естеството си оплакване за неправилност на съдебното решение, което не е основание за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а такова по чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде разглеждан едва при евентуалното допускане на спора в същинското касационно производство.
Вторият поставен въпрос също не обосновава допускане на решението до касационен контрол. Касаторите чрез него сочат, че съдът е разгледал друг иск, а не действително предявения. В разглеждания случай, макар неясно формулирано, касаторите сочат, че липсата на конкретно активно поведения за настъпването на вредоносния резултат от страна на касаторите сочи правно основание на предявения иск по чл. 50 ЗЗД. Претенцията обаче е заявена по друг начин от ищците – заявено е, че ищците многократно настоявали пред касаторите, включително чрез изпращане на нотариална покана, да извършат необходимите действия по отстраняване на неизправността в собствения им апартамент, но действия в такава насока, независимо от многократното наводняване на дома на ищците, не били предприети.
Представеното съдебно решение – решение по гр.д. № 3502/2003 г. на СГС не установява наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос, тъй като не разрешава спор със сила на пресъдено нещо.
Ответниците не претендират заплащане на разноски за касационната инстанция, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 241 от 17 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 69 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: