О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
ГР. София, 20.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.09.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
И. ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №405/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. срещу въззивното определение от 31.05.10 г. по гр.д. №229/10 г. на Апелативен съд В./АС/, с което е върната като просрочена въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Ответницата по частна жалба К. Я. я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.
За да върне въззивната жалба на В. И. въззивният съд е приел, че съобщението за първоинстанционното решение е връчено на 17.12.09 г., чрез един от адвокатите му В. Т., упълномощен по делото и отказал да получи съобщението с твърдение, че пълномощното му е оттеглено. Данни за оттегляне, което доверителят да е извършил като уведоми съда, по реда на чл.23 от ГПК по делото няма. Законът не позволява адвокатът да откаже получаване на съобщението, без пълномощията му да са оттеглени по посочения ред – чл.47, ал.2 от ГПК. При липса на данни за оттегляне на адв. пълномощия от доверителя, въззивният съд е приел, че към 17.12.09 г. адвокат Т. е имал представителна власт и това е датата, на която първоинст. решение е съобщено чрез него на доверителя му – въззивник. Въззивната жалба е подадена на 18.01.10 г., след законния срок за обжалване и подлежи на връщане.
Изводите на въззивния съд са законосъобразни: оттеглянето на пълномощното е акт на доверителя, който го извършва, като уведоми съда. Оттеглянето действа занапред. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттеглянето остават в сила. Пълномощникът няма право да отказва получаването на призовки за своя доверител, без пълномощията му са оттеглени по реда на чл.23 от ГПК. Такова оттегляне в случая няма и адвокатът не е имал правото да откаже получаване на съобщението за решението за своя доверител. Затова правилно въззивният съд е приел, че първоинст. решение е съобщено на доверителя чрез адвоката му на 17.12.09 г. и оттогава тече срокът за обжалването му. В този смисъл е и определение №343/09 г. по гр.д. №275/09 г. на ВКС, второ г.о.
Частната жалба е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Апелативен съд В. от 31.05.10 г. по гр.д. №229/10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: