2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
гр.София, 24.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1752/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Х. Х. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-56/ 29.06.2010 г. по гр.д.№ 835/ 2010 г. С посоченото решение е отменено частично и частично е потвърдено решение на Карнобатски районен съд по гр.д.№ 677/ 2009 г., като по този начин жалбоподателката е осъдена да заплати на Ф. К. М. сумата 7 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от престъпление, извършено на 01.03.2007 г., заедно със законната лихва и разноските по делото. За разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен.
Решението на окръжния съд е обжалвано само от ответницата Х. М. в осъдителната му част. Поради това в отхвърлителната част това решение следва да се счита за влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправният въпрос за определяне на размерът за обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, който се решава противоречиво от съдилищата. При сходни случаи тези размери били определяни със значителни разлики, като се позовава на решение на М. районен съд по гр.д.№ 8/ 2009 г., решение на С. районен съд по гр.д.№ 696/ 2008 г. и решение на П. окръжен съд по гр.д.№ 603/ 2008 г. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част.
Ответникът по касация – Ф. К. М. – не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Допускането се предпоставя от формулиране на въпрос, който да обуславя правните изводи на въззивния съд и отговорът на който да е даден в противоречие с практиката на ВКС, при наличие на противоречива практика или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Задължение на касаторът е да формулира този въпрос (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а касационната инстанция няма право да го извлича от жалбата или от текста на изложението. В конкретния случай жалбоподателката повдига единствено въпросът за това, кое обезщетение би било справедливо да се присъди за търпените от ищеца увреждания, като счита, че при прилагането на критерия „справедливост” е формирана противоречива практика. За да обоснове наличие на такава, представя три невлезли в сила решения на първоинстанционни съдилища. Съгласно цитираното тълкувателно решение обаче невлезлите в сила решения не могат да обосноват извод за наличие на противоречива практика. Такъв извод може да се направи само ако формулираният от касатора въпрос, разрешен в обжалваното решение, е разрешен по различен начин в друго влязло в сила съдебно решение. Тежестта да установи факта на влизането в сила е за касатора. В случая такива доказателства не са представени, съответно изначално е невъзможно да се установи дали по въпроса кой размер на обезщетението е справедлив, има противоречива практика. И тъй като друг въпрос, който да послужи като основание за допускане на обжалването, не е формулиран, то искането на жалбоподателката не може да бъде уважено.
По тези мотиви следва да се приеме, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл.280 от ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-56/ 29.06.2010 г. по гр.д.№ 835/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: