2
определение по гр.д.№ 518 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1066
гр.София, 25.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 518 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. З. Х. срещу решение № 241 от 29.10.2009 г. по в.гр.д.№ 411 от 2009 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 54 от 04.06.2009 г. по гр.д.№ 133 от 2008 г. на Чепеларския районен съд за отхвърляне на предявения от И. З. Х. срещу И. С. О., С. С. К., В. А. Х., М. А. Х., А. А. К. и Я. А. К. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване по отоншение на ответниците, че наследодателят на ищцата С. А. И. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на част от ливада с площ от 2,631 дка, а с площ на частта от 1,140 дка, която част към настоящия момент представлява част от имот № 072019 по КВС за землището на с.Забърдо.
В касационната жалба се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 754 от 25.04.2002 г. по гр.д.№ 1504 от 2001 г. на ВКС, Пето г.о., т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 2148 от 29.10.1955 г. по гр.д.№ 4547 от 1955 г. на ВС, Четвърто г.о. по въпроса за приложението на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ. Освен това, произнасянето на ВКС по тези въпроси било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С писмен отговор от 20.01.2010 г. ответникът С. С. К. е оспорил жалбата като неоснователна.
Останалите ответници И. С. О., В. А. Х., М. А. Х., А. А. К. и Я. А. К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала, че притежаваният от наследодателя й С. И. земеделски имот /ливада/ е идентичен и се намира върху част от възстановения на ответниците имот № 072019 по КВС за землището на с.Забърдо.
Това решение не противоречи на посочените от касаторката решения на ВКС: В решение № 754 от 25.04.2002 г. по гр.д.№ 1504 от 2001 г. на ВКС, Пето г.о. е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ, докато в обжалваното решение въобще не е обсъждан този въпрос- искът е отхвърлен на друго основание, а именно поради недоказване на твърдението, че притежавания от наследодателя на ищцата имот е идентичен с претендирания имот- част от имот № 072019 по КВС на с.Забърдо. Решение № 2148 от 29.10.1955 г. по гр.д.№ 4547 от 1955 г. на ВС, Четвърто г.о., според което добитите от съда впечатления при огледа, не освобождават същия от излагане на съображения за невъзприемане на заключението на вещите лица по огледания обект, е неотноС. към конкретното дело, по което оглед не е бил извършван и по което в решението си съдът не е отказал да кредитира заключение на вещо лице.
НезавиС. от горното, следва да се посочи, че касаторката въобще не е посочила правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, което съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.г.р.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване- посочването на неправилно приложение на чл.14, ал.4 и чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ не представлява посочване на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а е посочване на основание за обжалване на решението по смисъла на чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по конкретен правен казус няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е непълна и неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. А в настоящия случай касаторката не е посочил коя правна норма е неясна и се нуждае от тълкуване или кое вече дадено от ВКС тълкуване се налага да бъде променено. Освен това, по приложението на нормите на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ има практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
С оглед на гореизложеното касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.
Ответникът С. К. не е представил доказателства за направени от него разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да му бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на И. З. Х. срещу решение № 241 от 29.10.2009 г. по в.гр.д.№ 411 от 2009 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.