Определение №552 от 41752 по гр. дело №627/627 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 552

ГР. С., 23.04.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.04.14 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №627/14 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. З. и Т. Т. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №62/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу В. Ч. по чл.28 и 29 от ЗЗД, за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот – поземлен имот с построената в него двуетажна жилищна сграда в [населено място], като сключен поради грешка и с измама от страна на купувача.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намират, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС в цитираните три решения на ВКС – по гр.д. №6006/07 г., по гр.д. №4823/07 г. и Р №25/12 г., по новия и отменения ГПК- по въпроса за съдържанието на понятието измама в гражданскоправен смисъл. В цитираната практика е разяснено, че измама като осн. по чл.29 ЗЗД е налице при неверни представи относно предмета и съдържанието на договора и когато лицето е било заблудено относно качествата на субекта, с когото договаря или за предмета и последиците на договора до степен, че не би сключило сделката, ако знае за действителното положение.
В. съд е отхвърлил иска по чл.29 ЗЗД / от чийто предмет са въпросите/, като е приел, че не е установено договорът за продажба да е сключен поради измама на продавачите – ищци. При събраните по делото доказателства – св. показания, които повтарят твърденията на ищците или черпят сведения от техните разкази, въззивният съд е приел , че доказателствената сила на нотариалния акт за договора, като свидетелстващ за действията на нотариуса при изповядването му официален документ, не е опровергана. В нот. акт е частно удостоверено, като с разписка, че цената / в размер на данъчната оценка на имота/ е получена напълно и в брой от купувачите и това не е опровергано от последните с главно и пълно доказване.
С. основание за допускане на обжалването не е налице. В р. по гр.д. №6006/07 г. на трето г.о. на ВКС е посочено, че: Въвеждането в заблуждение (създаването на неверни представи), с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася до фактическия състав на сделката, т.е. само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл. 29 ЗЗД. Това е така, тъй като предметът, основанието, формата, клаузите за условие, срок, тежест, са елементи от съдържанието на сделката, които се определят от волевия акт, обхващат се от съдържанието на волята, която може да бъде опорочена. Задължението на купувача да плати цената на вещта е относимо към изпълнението на договора и не е по предмета и клаузите на договора. Самият договор е източник на това задължение, и ако то е останало неизпълнено, това би било основание за неговото разваляне поради неизпълнение, но не и за унищожаването му, поради порок на волята.
В р. по гр.д. №4823/07 г. на първо г.о. на ВКС също е посочено, че измамата е основание за унищожаване на договори, когато лицето умишлено е било заблудено относно качествата на субекта, с когото договаря или предмета на договора и правните му последици, като грешната представа може да бъде предизвикана чрез твърдения за неистински или премълчаване на истински факти, а договорът трябва да е сключен именно поради заблуждението /то да е мотивирало измамения да направи дадено волеизявление/.
В. съд не се е отклонил от тази практика. В случая ищците твърдят, че са искали да продадат имота / това се установява и от св. показания/, но са били заблудени от ответницата относно качеството на купувача – смятали я за представител на сирийски гражданин и цената на имота – твърдят, че са им предложени 140 000 евро, колкото действително струва имотът / не са установили последното/. Същевременно в нотариалния акт е официално удостоверено личното им явяване, прочитането на акта пред тях, изразеното съгласие да сключат договора с посоченото за купувач лице и изявлението им за получаване на посочената цена напълно и в брой. Поради това съответен на практиката на ВКС е изводът на ОС, че твърденията за измамливи действия, изложени в исковата молба и по делото / вкл., че ищците подписали бял лист/ и повторени отчасти от свидетелите /техен син и съседка/, са недостатъчни за опровергаване на официалното удостоверително съдържание на нотариалния акт и респ. – за доказване на основанието на иска по чл.29 от ЗЗД.
С. основание за допускане на обжалването не се установява и ВКС на РБ, трето гр. отд.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №62/12 г. от 22.05.13 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top