3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 541/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1062
гр. София, 25.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 541 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Т. К. срещу решение от 23.12.2009 г. по гр. д. № 2122/07 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация С. Б. Б. оспорва жалбата.
Ответникът по касация С. Х. Я. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение от 06.04.2007 г. по гр. д. № 18695/06 г. Софийски районен съд е осъдил М. К. да предаде на С. Б. владението на апартамент № 6, намиращ се на административен адрес в гр. София, ЖК „Х.” бул. „Ц. Б. ІІІ” бл. 139а вх. “в” ет. 3, със застроена площ 71.54 кв. м., заедно с избено и таванско помещения и принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като е отхвърлил иска за собственост срещу С. Я.. Отменил е и нот. акт № 106 от 05.05.2006 г. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението в осъдителната му част, както и в частта в която е отхвърлено искането да се признае за установено по отношение на С. Х. че ищецът е собственик на процесния имот. Постановил е решение, с което е признал за установено по отношение на М. К. и С. Я., че въз основа на наследяване и договор за продажба, С. Б. е собственик на процесния апартамент. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която е отменен нот. акт № 106/06 г.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е придобил собствеността на апартамента като наследник на А. и Блажко Б.и и след като през 2000 г. изкупил дяловете на сестрите си. Ответникът, негов племенник, бил допуснат да живее в апартамента около 1992 – 1993 г. и живял в него до 2007 г., като се снабдил с нот. акт за собственост въз основа на давностно владение. Според съда ответникът не е придобил имота по давност, тъй като не демонстрирал поведение за своене, което да е достигнало до знанието на ищеца.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК ответникът формулира процесуалноправен въпрос дали въззивният съд може да допусне изменение на иска от осъдителен иск за собственост в установителен. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Видно е от данните по делото, че С. Б. е предявил иск по чл. 108 ЗС. С определение от 26.11.2009 г. въззивният съдът намерил искането за изменение на иска от осъдителен в установителен за допустимо, тъй като се променя само вида на търсената защита, но не и фактическите обстоятелства на които е основана претенцията.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Според т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г., пред въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове или да се изменя предявения иск по страни, основание или петитум. Изменение на иска, изразяващо се в промяна размера на петитума му /увеличаване или намаляване/ или вида, но не предмета на търсената защита /преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно/ е допустимо пред въззивния съд. Въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираното тълкувателно решение. Осъдителният иск по чл. 108 ЗС съдържа в себе си и установителна част, по която съдът дължи произнасяне. С решението си първоинстанционният съд се е произнесъл както по установителния, така и по осъдителния иск. Затова, като е изменил обема на търсената защита, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон, което да е в противоречие с цитираното тълкувателно решение. В мотивите на тълкувателното решение също е прието, че тези промени в петитума на иска, които запазват първоначално предявения иск като предмет на делото, могат да бъдат допуснати пред въззивната инстанция, която ще се произнесе с решението си по тях, без с това да се нарушава редът за разглеждане на спора в две инстанции по същество.
Не е налице и основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като въззивно решение не противоречи на посочената съдебна практика. Решение № 1185 от 25.11.2008 г. по гр. д. № 4125/07 г. на ВКС ІІІ ГО възпроизвежда т. 9 от тълкувателното решение и приема, че предявеният иск е недопустим, тъй като направеното изменение на иска пред окръжния съд, изразяващо се в промяна на страната, предмета и петитума е недопустимо. В случая, както беше посочено по-горе, се променя само обема на търсената защита, затова приетото от въззивния съд не противоречи на решението. Решение № 262 от … 2006 г. по гр. д. № 1361/05 г. на ВКС ІV ГО касае друга фактическа обстановка – изменение на предявен установителен иск за нищожност на сделка в осъдителен иск за собственост, с което се променят едновременно както твърденията представляващи основание на иска, така и петитумът, затова също не е основание за допускане на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от приетото в решение № 192 от 10.06.2003 г. по гр. д. № 706/02 г. на ВКС ІІ ГО, а напротив, е в потвърждение на приетото от съда. Според решението, тези промени в петитума на иска, които запазват първоначално предявения иск като предмет на делото, могат да бъдат допуснати пред въззивната инстанция, която ще се произнесе по тях, без с това да се наруши редът за разглеждане на спора в две инстанции по същество, като по този начин се постига процесуална икономия от водене на нов процес.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.12.2009 г. по гр. д. № 2122/07 г. на СГС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: