ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 663
София, 25.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.С. ч.гр.д. № 601 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 32116/27.VІІІ.2010г. на [фирма][населено място], приподписана от адвокат Ц., срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд /ВОС/ от 05.VІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 1513/2010г.
Ответникът по частната жалба Л. Н. Н. от[населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение ВОС е потвърдил определението на Варненския РС от 21.VІ.2010г. по гр.д. № 5687/2010г., с което е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу Л. Н. насрещен иск за установяване, че преместването на Н. на работа в Р. П. не представлява командировка по смисъла на НСКСЧ.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е за установяване на факт, което се допуска само в предвидените в закона случаи, какъвто разглежданият не е. Освен това с оглед чл.211 от ГПК предмет на насрещен иск трябва да бъде спорно право, което или се намира във връзка с правото, предмет на първоначалния иск, или може да се компенсира с него. В производството по предявения първоначален иск /в т.ч. по чл.215 от КТ/ подлежи на изследване дали служителят е бил командирован в чужбина, ако да – за колко време, платени ли са командировъчни или не, при което ответникът има възможност да защити правата си с възражения и оспорвания на всеки един от спорните въпроси.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че е необходимо произнасяне по насрещния иск относно липса на командировка при положение, че не е налице издадена заповед за това и не е налице отчет за изпълнената работа. Съгласно чл.5 ал.1 от НСКСЧ комнадироването се извършва въз основа на писмена заповед. В случая приложение намира чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като този материалноправен въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Отнася се до факта, че с определението е потвърдено определението, с което производството по насрещния иск е прекратено, произнасянето по който е от съществено значение и за постановяването на правилно решение по основния иск. Налице са и предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, в подкрепа на което се прилага решение на ВАС № 3276/14.ІV.2004г. по адм.д. № 9110/2003г. Доколкото в случая се касае за спорно правоотношение – наличието на командировка по смисъла на НСКСЧ, прекратяването на производството противоречи на чл.124 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал по посочения начин въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не представляват посочване на правен въпрос релевираните в изложението твърдения за необходимост от произнасяне по предявения насрещен иск, нито съображенията за начина на командироването, предвиден в чл.5 ал.1 от НСКСЧ. При това положение не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е пречка за преценка за наличието и на някой от твърдяните допълнителни критерии по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за селекция на касационните жалби.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд, ГО, № 2495 от 05.VІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 1513/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: