1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
ГР.С., 09.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.12.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №928/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Б. срещу въззивното решение на Апелативен съд С./АС/ по гр.д. №473/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу К. М. с пр. осн. чл.45 от ЗЗД – за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, които ответникът причинил на ищеца с посочени противоправни действия и бездействия.
Касационната жалба е подадена на 20.04.11 г., в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, но е допустима по първия от исковете – за сумата от 35 999 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от сериозно разстройство на физическото и психично здраве на ищеца за периода 20.09.06 – 2.05.07 г.. Останалите искове за обезщетяване на вреди са с цена под 5 000 лв. и постановеното по тях въззивно решение не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 от ГПК.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на трите основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Поставя материално и процесуалноправните въпроси / конкретизирани в логическа последователност при отчитане предмета на спора/: за условията за уважаване на кумулативно съединените искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от деликт; за задължението на съда да установи неизпълненото задължение за действие / бездействие/ на даден субект / в случая ответника/, от което според твърденията на ищеца произтичат пряко вредите; за вината в гражданското право / конкретно при деликтната отговорност/ и за деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Намира, че тези въпроси са от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развититието на правото и са решени от въззивния съд в противоречие с цитираните и приложени влезли в сила съдебни решения по реда на ГПК, отм. На противоречие със задължителна и приравнена й практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК касаторът не се позовава, затова изложените основания за обжалване следва да се квалифицират по т.2 и 3.
В. съд е приел, че за уважаване на исковете по чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установят елементите от състава на деликтната отговорност – противоправно деяние / действие или бездействие/, настъпили вреди, изразяващи се в неблагоприятни за пострадалия последици – пропуснати ползи и претърпени загуби; пряка причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда; вина на дееца, която се предполага оборимо на осн. чл.45, ал.2 от ЗЗД. Приел е за неустановено соченото от ищеца като противоправно и вредоносно поведение на ответника, а именно: ответникът, наемайки на работа ищеца съзнателно го заблудил, че управляваното от първия дружество в Н. няма проблеми с нигерийските власти, че дейността на дружеството е правомерна и спрямо него не са предприети действия на разследване в Н.. За времето от 20.09. до м.11.06 г. ответникът съзнателно заблудил ищеца, че е взел необходимите мерки и ще му окаже пълно съдействие за връщане на отнетия му от нигерийските власти задграничен паспорт. Заблудил ищеца и че ще му заплати подходящо обезщетение за вредите от задържането му като служител на дружеството в нигерийския затвор от 17.08. до 22.08.06 г. Намерил е, че от доказателствата по делото не се установява за времето преди 15.08.06 г. управляваното от ответника дружество да е било обект на проверка или разследване от нигерийските власти. Не е установено какви са необходимите и достатъчни мерки, които ответникът е могъл и е следвало да предприеме, за да осигури връщането на международния паспорт на ищеца при тежката и мудна бюрократична система в африканската страна. Освен това от доказателствата се установява, че ответникът е предприел действия пред нигерийските власти за освобождаването на ищеца от нигерийския затвор, а след това и за връщане на паспорта му. На ищеца е изплатена и компенсация от дружеството в размер на 6 000 щ.д. за трудностите от задържането му в затвора.
С това въпросите от предмета на спора, поставени в изложението на касатора – за елементите от фактическия състав на деликтната отговорност и за доказателствената тежест за установяването им, са решени в съответствие със задължителната – ППВС №7/59, №4/68 г. и трайна практика на ВКС, вкл. в представените решения. П. деяние не се презумира, за разлика от вината и следва да се докаже от ищеца главно и пълно – Р по гр.д. №3667/04 г. на СРС и №1038/61 г. на ВКС, четвърто г.о.; само такова поведение е основание за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане – Р №567/97 г. на ВКС, 5 чл. състав; при твърдение за бездействие на ответника следва да се установи задължението за действие от конкретен вид / Р №2161/67 г. на ВС първо г.о./, обосноваващо противоправността на бездействието, като доказателствената тежест по общо правило е на ищеца. Така не е налице соченото противоречие на въззивното с представените решения по въпросите за деликтната отговорност, като осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Тези въпроси, вкл. поставените в изложението, са широко застъпени в задължителната и трайна практика на ВКС, а законовата уредба на деликта е традиционна и неизменена, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. То се обосновава с нов, противоречив или непълен закон, както и с липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика – ТР №1/19.02.10 г. Доводите за необоснованост и нарушение на съдопроизводствени правила при постановяване на въззивното решение като осн. по чл.281,т.3 от ГПК ВКС не разглежда в това производство.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №473/10 г. от 20.01.11 г. по иска за неимуществени вреди от сериозното разстройство на здравето на ищеца- касатор С. Б. за периода 20.09.06 – 2.05.07 г. с цена 35 999 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Б. срещу същото въззивно решение в останалата му част, по исковете с цена под 5 хил. лв.
Определението само в частта за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: