3.стр. от определение по гр.д. № 764/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1231
София, 26 ноември 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 764 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на С. апелативен съд от 14.01.2010 г. по гр.д. № 1867/2009, с което е потвърдено частично решението на С. градски съд от 24.04.2009 г. по гр.д. № 1064/2008, с което е уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 2 З..
Недоволни от решението са двете страни.
Жалбоподателката Б. С. П., представлявана от адв. В. от САК, обжалва решението в отхвърлителната част, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправните въпроси за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост и възможността пострадалият да допринесе за увреждането чрез непрестъпно поведение, които се разрешават противоречиво от съдилищата.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в уважителната част, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди данните за заинтересованост на свидетелите и по материалноправните въпроси за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост и за дължимостта на разноски, включващи адвокатско възнаграждение, което не е изплатено от страната, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими. Допълнителната касационна жалба на Прокуратурата на Република България за разноските е недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 30.04.1996 г. истцата е задържана под стража по обвинение за измама в продължение на 20 месеца, а след изменението на мярката и внасяне на определената гаранция е освободена, но е имала забрана да напуска страната. С влязла в сила присъда от 20.10.2006 г. (след 10 години и 6 месеца) истцата е призната за невиновна по предявеното обвинение. Преди задържането й истцата е била една от видните личности в града, имала е собствено стопанство за отглеждане на гъби, обучавала е и е изпращала е работници в чужбина, а сега стопанството й е съсипано и хората я подминават, дори по-големият и син не е разговарял с нея до 2008 г. За претърпените от истцата неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 30.000 лева, което следва да бъде намалено наполовина, тъй като с поведението си, изразяващо се в поемане на задължения към много граждани да бъдат изпратени на работа в чужбина, получаване на средства от тях и неизпълнение на тези задължения, истцата е допринесла за възбуждането на наказателното преследване срещу нея.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи на страните, но не е длъжен да посочи в мотивите на решението всяко отделно негативно изживяване и всяко неудобство на пострадалата нито да определи обезщетението като сума от обезщетенията за всяко от тях. Физическите и душевните страдания са комплекс от изживявания, които следва да бъдат преценени съвкупно, като обезщетението се определя по справедливост за всички тях, без да е необходимо всеки отделен факт да бъде установен чрез пълно доказване (чл. 162 ГПК). Съдът е длъжен да прецени данните за заинтересованост на всеки свидетел, но е свободен да му се довери или не, тъй като е възможно незаинтересованият свидетел да има повърхностни или неверни впечатления, а заинтересованият – обективни и точни и да ги излага добросъвестно пред съда. Пострадалият от неоснователно обвинение може да допринесе за обвинението си чрез извършването на престъпление (неверни самопризнания с цел да бъде прикрит действителният извършител) или чрез други свои противоправни действия, които не съставляват престъпление (неверни самопризнания с цел да бъде прикрито друго престъпление, извършването на граждански деликт и др.) т. 3 ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на С. апелативен съд от 14.01.2010 г. по гр.д. № 1867/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.