1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
ГР. С., 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.04.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1608/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Август С. и Прокуратура на РБ, чрез апелативна прокуратура С. срещу въззивното решение на Апелативен съд С./АС/ по гр.д. №741/10 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. Ищецът Август С. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен за размера над присъдените 4 000 лв. до предявения от 12 000 лв. искът му срещу Прокуратура на РБ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение на осн. чл.2,т.2 от З.. Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен до посочения размер.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването касаторът-ищец А. С. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че по материалноправния въпрос за справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди, въззивното решение противоречи на ТР №3/05 г. и на три решения на ВКС по реда на чл.290 от ГПК – по гр.д. №396/10 г., по гр.д. №4620/08 г. и по гр.д. №1650/09 г.. В тях са посочени конкретните обстоятелства, които съдът следва да установи и прецени при определяне на обезщетението по справедливост – продължителността на наказателното преследване /с досъдебна и съдебна фаза/, личността на увредения / вкл. авторитета му на работа и в обществото/, настъпилите негативни промени в семейството му, допълнителни утежняващи обстоятелства, които са се отразили на душевното състояние и репутацията на пострадалия.
За да определи обезщетението по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД въззивният съд е приел, че продължилото от 10.08.03 г. до 25.03.06 г. наказателно преследване по обвинение в престъпление по чл.131, ал.1,т.4 от НК, за което ищецът е оправдан, му причинило видими тревога, неспокойствие и негативни поведенчески промени/ затворил се в себе си, отбягвал съпругата си и околните, изпитвал страх при изпълнението на всяка възложена му задача/. АС след преценка на твърдяните с исковата молба и доказани неимуществени вреди, техния интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното преследване, характера и тежестта на повдигнатото обвинение, както и цялостното му отражение върху личността на ищеца е определил обезщетението в размер от 4 000 лв..
В исковата молба ищецът е посочил, че понесъл от незаконното обвинение „притеснения, безпокойства и психически травми”. Други, по –тежки по изражение и интензитет неимуществени вреди /напр. по-тежко от обичайното за подобни случаи засягане на репутация, семеен живот, професия и добро име, допълнителни ограничения и неудобства/ ищецът не е твърдял и съответно – не е установил в процеса. Така въззивното решение по поставения въпрос е постановено в съответствие с ППВС №4/68 г. и ТР №3/05 г., в които е указано, че обезщетението по чл.52 от ЗЗД следва да възмезди реалната вреда от незаконното обвинение. Справедливостта като критерий не е абстрактна, а изисква установяването и преценката на редица конкретни / и различни/ за всеки от случаите обстоятелства, както е посочено и в цитираните от касатора решения на ВКС по чл.290 от ГПК.
Затова според ВКС не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищеца.
За допускане на обжалването касаторът – ответник по иска Прокуратура на РБ, се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Поставя като значим за спора и решен от АС в противоречи със задължителната практика на ВКС ППВС №4/68 г. и ТР №3/05 г., т.11 материалноправният въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, след установяване и преценка на относимите за случая обстоятелства. Намира, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата въобще – за което прилага вл. в сила решения, като в сходни случаи се определят различни по размер обезщетения.
При разясненото в задължителната практика за справедливостта като критерий по чл.52 от ЗЗД, и изложените от въззивния съд съображения за прилагането му конкретно в случая, според ВКС не е налице противоречието по т.1 и по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Обстоятелствата във всеки от случаите на непозволено увреждане са различни, а оттам и размерът на обезщетенията / видно и от приложените решения по конкретни казуси по реда на ГПК, отм. и чл.290 от ГПК/. По всяко от делата, обаче обстоятелствата на настъпване и понасянето на вредите, обемът и изражението им са конкретно установени и преценени от съда. Затова противоречие при разрешаване на правния въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост /като съдържание и прилагане на критерия/ няма.
Не са налице основания за допускане на обжалването и по двете жалби и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №741/10 г. от 24.01.11 г. по жалбите на Август С. и на Прокуратура на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: