ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 683
София, 29.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.С. ч.гр.д. № 565 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 14586/26.ІІ.2010г. на Х. А. Х. и К. И. Х., и двамата от София, приподписана от адвокатДремсизова, срещу въззивното определение на СГС № 2563 от 15.ІІ.2010г. по ч.гр.д. № 1359/2010г.
Ответниците по частната жалба И. И. Г. и В. Николова Г., и двамата от София, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение СГС е потвърдил разпореждането на СРС от 11.І.2010г. по ч.гр.д. № 400/2010г., с което е оставено без уважение заявлението на Х. Х. и К. Х. за издаване на заповед за незабавно изпълнение солидарно срещу И. И. Г. и В. Николова Г., и двамата от София, за 387000лв. главница и 58090.14лв. мораторна лихва за периода 28.VІІ.2005г. – 05.І.2010г. въз основа на нот.акт № 144 т.ІІІ рег. № 11725 д. № 377/2005г.
Въззивният съд е приел, че в нотариалния акт не е уговорен фиксиран падеж на определен ден нито на задължението за плащане на цената на недвижимия имот, предмет на обективирания в акта договор за покупко-продажба, нито за предаване на владението. Изпълнението на задължението е поставено в зависимост от получаване на банков кредит, вписване на законна ипотека върху имота и представяне на удостоверение за тежести от С. по вписванията. Съгласно чл.418 ал.3 от ГПК когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. По делото не са представени удостоверение за вписване на законна ипотека или удостоверение за липса на други тежести. С оглед на това с представените документи изискуемостта на вземането по нотариалния акт не е установена. В настоящото заповедно производство не е допустимо присъждане на мораторни лихви, тъй като искането в тази насока се основава на данни, стоящи извън изпълнителното основание /нотариалния акт/.
В изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са релевирани съображения, че задължението за плащане на продажната цена след усвояването на кредита е посочено в нотариалния акт, че кредитът се отпуска след вписването на законна ипотека съгласно удостоверение № 217/14.VІІ.2005г. на [фирма], вписано в акта, че главният въпрос е, че заемът е получен на 28.VІІ.2005г., видно от справката на името на И. Г., която дата представлява и падежът за плащане на цената, че с оглед на това мораторната лихва тече от тази дата до подаването на заявлениетоза издаване на заповед за изпълнение, размерът на която е доказан с приложена компютърна справка за основен лихвен процент, както и съображения относно насрещното задължение за предаване на владението, което не е изискуемо поради неплащане от длъжниците на продажната цена, въпреки че са получили от банката сумата, което говори, че те са недобросъвестни и затова трябва на касаторите да се издаде исканият изпълнителен лист. С оглед тези съображения се иска да бъде прието, че въззивният съд е нарушил материалния закон, като се е произнесъл по един съществен процесуален въпрос с отказ да даде ход на частната касационна жалба, както и материалноправен въпрос, решен в противоречие със съдебната практика, и че са налице основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Сочат се едно решение на В. от 05.VІІІ.1998г. по гр.д. № 3198, едно на ВКС ІІІ ГО № 152/2002г. и едно определение на ВКС ІV ГО № 128/12.ІІІ.2009г. по ч.гр.д. № 40/2009г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторите не са формулирали по посочения начин въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не представляват посочване на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК релевираните в изложението съображения, обосноваващи виждането на касаторите по фактическите обстоятелства по делото и по обусловените от тях правни изводи. Тези съображения са основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но те подлежат на проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. При това положение не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е пречка за преценка за наличието и на твърдяните допълнителен критерии по чл.280 ал.1 т.2 /тъй като се сочи незадължителна практика/ и т.3 от ГПК за селекция на касационните жалби.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на СГС ІІ Г отделение № 2563 от 15.ІІ.2010г. по ч.гр.д. № 1359/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: