2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
ГР. С., 20.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.03.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1375/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Ш. и С. Д. срещу въззивното решение на Русенски окръжен съд / ОС/ по гр.д. №646/11 г., с което е определен режим на лични отношения с малолетния им внук Д. М., род. през 2003 г., в дните: всеки втори и четвърти петък и събота от месеца с преспиване, които съвпадат частично с определения на бащата на детето /и син на касаторите/ режим на лични отношения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намират, че въпросът от предмета на спора „как следва да се произнесе съдът при определяне режима на лични отношения на детето с бабата и дядото: като определи личните контакти с тях само в дните на упражняващия родителските права родител, като ги определи само в дните на неупражняващия родителските права родител или като ги определи така, че да засягат еднакво / равномерно/ и двамата родители – частично в дните на единия и частично в дните на другия”, се решава противоречиво от съдилищата, за което цитира и представя съдебни решения. От значение за спора и точното прилагане на закона е въпросът: допустимо ли е при определяне на режима по чл.128 от СК да се променя този на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права , определен с влязъл в сила съдебен акт и какъв е критерият за това.
При решаване на спора по чл.128 от СК въззивният съд е приел, че в интерес на детето е да му се определи режим на лични отношения с ищците, който да е удобен за него и достатъчен за осъществяване на пълноценен контакт помежду им, чрез който да поддържат и развиват близостта и родствените си чувства. Същевременно въззивният съд е счел за вредно за детето и ненужно в случая разделянето на близките на отделни групи при контактите им с него, както и изкуственото противопоставяне на бабата и дядото – ищци с ответника – техен син и баща на детето. Те са в добри отношения и живеят в съседни къщи в един двор в [населено място] поле, Р./ майката, на която са предоставени за упражняване родителските права живее в [населено място]/. Затова и като е отчел определения на бащата силно разширен режим на лични отношения с детето, въззивният съд е приел, че следва да определи процесния месечен режим в рамките / в почивните дни/ на режима на бащата, без да се засягат всички почивни дни. Така определеният режим, според ОС, способства за съвместяване на контакта и грижата за детето на бащата и неговите родители, като обща семейна среда, което е естествено и препоръчително. Според въззивния съд определянето на режима на лични отношения с баба и дядо като частично съвпадащ с режима на родителя, който не упражнява родителските права е допустимо според закона и съдебната практика, когато е за удобство и в интерес на детето.
Противоречие при решаване на първия от поставените въпроси по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК не се установява: наистина в практиката на съдилищата / част от която е приложената към жалбата/ се срещат и трите разрешения, но те са продиктувани от интереса на детето, конкретно изследван във всеки от случаите, както изисква ППВС №1/74 г. Там, както и в решения на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. по гр.д.№1325/09 г. и №833/09 г. на трето г.о. е посочено, че решаващо при определяне на режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права / а също и с бабата и дядото/ е създаването на нормална обстановка за поддържане на тези отношения в интерес на детето. Произнасянето на съда в настоящия и във всеки от разгледаните в приложените решения случаи е продиктувано от и е в охрана на този интерес, който е конкретно различен – а оттам и мерките, без това да е противоречие по чл.280, ал.1 от ГПК.
Вторият от въпросите е застъпен в съдебната практика – соченото от ОС Р по гр.д. № 5358/07 г. на четвърто г.о. на ВКС, решение на Окръжен съд София по гр.д. №1105/09 г. / в него е прието, че част от почивните дни следва да останат за контакт с майката, а режимът на бабата и дядото от бащина страна е подходящо да се съчетае с този на бащата, който в разгледания там случай е ограничен до два неделни дни в месеца/. Принципно отговорът на въпроса следва от характера на спорна администрация на производството за определяне на мерките за лични отношения / а това означава изменяемост при промяна и възникване на нови обстоятелства/. Във всеки случай обаче определените мерки следва да се постановяват и респ. съчетават в интерес на детето – Р по гр.д. №1325/09 г. на трето г.о. на ВКС. Застъпването на въпроса в практиката на съда изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №646/11 г. от 20.07.11 г.
Осъжда Ш. М. Д. и С. М. Д. да заплатят на Н. Ю. Д. деловодни разноски от 150 лв., за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: