О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 541
СОФИЯ, 12.04.2012
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.04.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1595/11 г., Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Д. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №1286/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Медицински университет -София /МУ/ по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „доцент, ръководител Катедра консервативно зъболечение“ във Факултет по дентална медицина, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.10 от КТ, със заповед от 2.06.10 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.З от ГПК. Поставя материалноправния въпрос от предмета на спора: кои са необходимите и достатъчни предпоставки за прекратяване на тр. договор с ищеца по чл.328, ал.1,т.10 от КТ, вр. с пар.11 от ЗВО и какво е значението на предвидения в този параграф административен акт с тр. правни последици – решение на академичния съвет за продължаване на договора с навършилото възрастта по чл.328, ал.1 ,т. 10 от КТ хабилитирано лице. Намира, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като налага тълкуване на цитираните норми за тяхното кумулативно/ съчетано по смисъл и цел/ прилагане. Според касатора от логическото и систематично тълкуване на разпоредбите се налага изводът, че въпросът за продължаване на тр. договор с хабилитираното лице след навършване на пенсионна възраст е предоставен на преценката на академичния съвет. Производството по nap. 11 от ЗВО започва по молба на хабилитираното лице и до приключването му с влязло в сила решение на академичния съвет, работодателят няма правна възможност да прекрати тр. договор с това лице.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че за прекратяване на тр. договор с хабилитирано лице е достатъчно то да е навършило 65 годишна възраст. Академичният съвет може да вземе решение за продължаване на срока на договора до посочения в пар.П от ЗВО, с цел запазване на необходимите научни кадри. Затова решението на академичния съвет за удължаване на срока на договора би било пречка за прекратяването му от работодателя. В случая такова решение няма -отменен е отказът на академичния съвет за удължаване на срока на договора с ищеца, но не е взето положително решение за удължаване на срока.
Поставеният въпрос е застъпен в практиката на ВКС по чл.290 от КТ. В решение по гр.д. №242/09 г. на четвърто г.о. е прието следното: По материалноправния въпрос за необходимостта преди уволнението на професор или доцент по чл. 328, т. 10 КТ работодателят да изчака предложения за продължаване на трудовия договор Върховният касационен съд намира, че пар.П от ПЗР ЗВО не ограничава по никакъв начин правото на работодателя да прецени дали да прекрати трудовото правоотношение с професор или доцент след навършването на определената в закона възраст, или да го продължи. Правото на преценка е на работодателя и тя не подлежи на съдебен контрол. С посочената разпоредба е уредено задължението на работодателя да обсъди предложението на колективния орган, ако такова е постъпило. Нито предложението на колективния орган е задължително за работодателя, нито той е длъжен да изчака постъпването на такова предложение преди да реши въпроса за прекратяването на трудовия договор или за продължаването му. В закона не е уредена възможност колективният орган да предлага прекратяване на трудовото правоотношение и дори да постъпи подобно предложение, работодателят не е длъжен да го обсъди. (Такава възможност може да бъде уредена във вътрешен акт на У. а.) Във всеки случай работодателят може да вземе решението си независимо от това дали е постъпило и не е постъпило предложение и независимо от това, какво се предлага.
Изводът на въззивния съд за значението на решението на академичния съвет формално противоречи на дадения от ВКС отговор на въпроса, но като краен резултат в конкретността на казуса въззивното решение съответства на тази практика. Към датата на уволнението при работодателя не е постъпило решение на Академичния съвет с предложение за продължаване на срока на тр. договор с ищеца. Работодателят не е длъжен да чака решението на академичния съвет,
когато съветът е сезиран за издаването му по nap. 11 от ЗВО, тъй като то не е обвързващо за него и не е задължителна предпоставка за уволнението на хабилитирания научен работник.
Поставеният въпрос е решен с практика на ВКС по чл.290 от ГПК, на която въззивното решение съответства като резултат в конкретността на казуса. Наличието на практика по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК по въпроса изключва соченото от касатора основание по т.З за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О ПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №1286/11 г. от 22.06.11 г. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: