2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
гр. С., 29.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 596 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от И. В. Ж. от[населено място], против определение № 454 от 30 юни 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 491 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г., с което е потвърдено протоколно определение от 29 март 2009 г. по гр.д. № 5104 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. за оставяне без уважение на молбата на И. Ж. за възстановяване на срока за обжалване на решение № 111 от 26 октомври 2009 г. по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно и необосновано, защото съдът се е мотивирал с гласните доказателства на адвоката на частната жалбоподателка, чиито пълномощия са оттеглени и твърденията на адвоката на противната страна, като и двамата са заинтересовани от изхода на спора. В представените две изложения към частната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът не се е произнесъл по всички възражения във въззивната жалба; липсват мотиви; не са съобразени всички доказателства по делото; несъобразявайки подадената пред него въззивна жалба съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; същественият въпрос в съдебния спор е дали свидетелските показания, дадени от адв. Г. Я., чиито пълномощия са оттеглени, могат да се ползват като доказателство в процеса – показанията на адвоката не са безпристрастно дадени и са дадени с оглед собствената му защита, тъй като същият не е уведомил частната жалбоподателка за изготвеното решение.
Ответниците Т. С. П. и З. Николова П. – двамата от[населено място], не дават отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че изводите на съда за неоснователност на молбата за възстановяване на срока за обжалване на постановеното решение са правилни съобразно събраните в производството по чл. 66 ГПК по искане на самата частна жалбоподателка доказателства.
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
Представената частна касационна жалба и изложението към нея не посрещат изискванията на закона за посочване на правни въпроси, разрешаването на които да ангажира отговор на съда по основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалвания съдебен акт.
В разглеждания случай решаващият аргумент на въззивния съд е свързан с необходимостта съдът да се съобрази с посочените от страните доказателства. В производството по реда на чл. 64 и сл. ГПК частната жалбоподателка е въвела само твърдението, че процесуалният й представител не е счел за необходимо да я уведоми за решението на съда и тя узнала за него от получаването на призовката за доброволно изпълнение. С оглед на това твърдение и след заявеното от самата молителка в съдебно заседание оттегляне на пълномощията на адв. Г. Й. Я., съдът е допуснал адв. Я. като свидетел. Свидетелят отрекъл твърденията на молителката.
При тези данни следва да се приеме, че с поставения въпрос частната жалбоподателка не обосновава наличие на основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационния контрол на въззивното определение, а излага твърдения за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Всички останали съображения на частната жалбоподателка в двете изложения също са оплаквания по правилността на решението, но не и основания за допускането на акта до същинско касационно разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 454 от 30 юни 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 491 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: