1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
ГР. С., 17.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.02.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №72/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу въззивното определение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №2471/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното за спиране на производството по делото до решаване на преюдициален спор, на осн. чл.229, ал.1,т.4 от ГПК. Прието е, че по спряното дело ищецът претендира обезщетение при прекратяване на тр. договор с ответника –касатор на осн. чл.328, ал.1,т.2 от КТ в определения с К. от 4.10.06 г. размер. Действието на клаузата за размера на обезщетението е придължено със споразумение между работодателя и синдикатите от 30.05.08 г. С нов К. от 11.06.08 г. е отменено действието на всички предходни договори и споразумения. От представеното по делото съдебно удостоверение е видно, че е заведен и висящ спор по чл.60 от КТ за недействителност на новия К. от 2008 г. Ищецът не е страна по иска с пр. осн. чл.60 от КТ, но решението ще има действие и за него, като член на един от синдикатите – страна по оспорения К.. Затова според ОС спорът по чл.60 от КТ е преюдициален спрямо процесния и е основание за спиране на производството по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че от значение за спора и точното прилагане на закона са въпросите: може ли да се приеме за преюдициален спор / в случая по иск с пр. осн. чл.60 от КТ/, в който ищецът по настоящото дело Г. А. не участва; следва ли дадено споразумение към К. след изтичане на срока на К. да бъде отменяно с изричен акт.
Първият от въпросите е разрешен от ОС в съответствие с практика на ВКС по чл.274, ал.3 от ГПК – опр. №430/09 г. по ч.гр.д. №282/09 г. на трето г.о. Там за иск с пр. осн. чл.60 от КТ е прието: качеството страна в процеса има работникът или служителят, спрямо когото колективният трудов договор се прилага поради факта на присъединяване по заявление и същият е упражнил право на иск, а на ответната страна са страните по атакувания колективен трудов договор – синдикат и работодател. Останалите присъединили се работници са в положението на евентуални ищци, но не и необходими участници в това производство, тъй като упражняване правото на иск не може да се изисква служебно. В случай на обявяване на недействителност, решението на съда ще има правоустановителни последици по отношение на тази категория лица включително.
Вторият от въпросите е от съществото на спора и ВКС не го разглежда в това производство.
В. определение съответства на практика на ВКС с тълкувателен характер – ТР №2/11 г., поради което не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Варна по ч.гр.д. №2471/11 г. от 13.12.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: