1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1324
ГР. С., 08.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.12.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №950/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №3401/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Министерство на отбраната /МО/ за сумата от 16 558 лв., претендирана като разлика между полагащото се на ищеца и полученото от него обезщетение при освобождаване от военна служба по чл.237 от З., отм. и за сумата от 7 193 лв.- разлика между полагащото се и получено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.255 от З., отм.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Твърди, че материалноправният въпрос: какво включва брутното месечно възнаграждение на военнослужещия, въз основа на което съгл. чл.238 от З. и пар.2 от ПЗР на с.з., отм. се определят претендираните обезщетения, се решава противоречиво от съдилищата, с приложените решения. Част от тях са на районен и окръжен съд без данни за влизане в сила, а друга- на административните съдилища и не обосновават основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Предвиденото там противоречие, съгл. ТР №1/19.02.10 г. се установява с влезли в сила решения на съдилищата, по реда на ГПК, отм.
В. съд е приел, че брутното месечно възнаграждение е база за определяне на дължимите обезщетения – чл.230, ал.2 и чл.238 от З.. В чл.230, ал.1 от същия закон е посочено, че брутното месечно възнаграждение се състои от основно възнаграждение – чл.224 и допълнителни такива. Последните са уредени изрично в закона и са: за продължителна служба – чл.225, за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето – чл.226, за заместване или съвместяване на длъжност – чл.228. Допълнителните възнаграждения за дежурства, инструкторски задачи и облитане със самолет, начислени на ищеца за месеца предхождащ освобождаването му от служба, за които е претенцията му, имат непостоянен характер и не се включват в брутното възнаграждение при определяне на обезщетенията.
С приетото по поставения от касатора въпрос въззивното решение съответства на практика на ВКС по чл.290 от ГПК с тълкувателен характер, приравнена на задължителната по см. на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК /ТР №1/19.02.10 г./ – Р по гр.д. №1524/09 г., по гр.д. №949/09 г. и по гр.д. №731/10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №946/09 г. на трето г.о. и др.
Затова не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №3401/10 г. от 1.03.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: